Статията е част от магистърска теза на тема „Радикална реформа в образованието – индивидуалност вместо унифициране“ по специалност Педагогика за придобиване на квалификация „учител по икономически дисциплини“ към ИУ – Варна, защитена с Отличен

Проверките на учебните постижения са много важни елементи на учебния процес. Получените резултати информират учителя за постигнатото от обучаваните. На тяхна основа учителят може да планира ефективно по-нататъшната си дейност. Резултатите , показани от обучаваните в края на даден период на обучение (например учебна година или образователна степен), отнесени към целите на обучението, показват доколко се постигат предварително поставените цели. Следва анализът на тези резултати, който е много надеждно средство за вземане на правилни образователни решения по отношение на необходимите промени в обучението.

Прилагат се два вида проверка на учебните постижения текуща и периодична. Когато постиженията на учениците , показани при съответния вид проверка, се оценят, говорим за съответен вид оценка текуща, срочна, годишна, от съответен вид изпит (например при завършване на даден клас, приравнителен, матуритетен, приемен и т.н.).

Днес младите хора са подложени на голямо напрежение по отношение на оценяването. И това напрежение се стоварва върху тях още от детската градина. Резултатът е, че много ученици не успяват да придобият уменията, нужни им да се справят в модерния живот. Всички сме чували за тестовете за интелигентност. Но какво значи да си интелигентен? На практика няма точна дефиниция, която да е приета едновременно от психолози, невролози или други експерти. Все пак съществуват две доминиращи идеи. Първата е IQ или коефициентът за интелигентност. Втората е  памет за фактологична информация.

Всички сме виждали известните тестове за интелигентност от типа „Коя буква следва”.  Този тип въпроси проверяват способността на човек да мисли и анализира логично, за да обхване поредица от идеи. Логичното мислене е важна част от интелекта на човека. Втората важна част е способността да се запаметяват отделни факти като имена, дати, събития. Формулата за измерване на ума днес се изразява в следното съотношение: умствената възраст разделена на хронологичната възраст, умножено по 100. Всеки от нас се ражда с определен интелектуален капацитет, както се раждаме със сини очи.  Този капацитет може да се измери с поредица от тестове. Резултатите се съпоставят с една обща скала от 0 до 200. Това е коефициентът за интелигентност. Средният интелект е в скалата между 80 и 100. При показатели около 100 и 120 говорим за над средно ниво, а стойностите над 130 показват много висок интелект. Основната идея на тези тестове е, че те показват как ще се справя детето в училище и след това в живота. Затова и масово се прилагат. И също така масово оказват пагубно влияние върху образованието.

Хората са много повече от академичните си и неакадемичните си умения. Всеки притежава характерен профил на интелектуалните си способности с различни силни страни във визуалната интелигентност, в звука, в движенията, в математическото мислене и т.н. Отличителните умения в една област не означава, че притежаваме отличителни умения във всички останали. Талантливият музикант не е задължително да бъде и талантлив математик. Затова и общото масово оценяване е грешно и не дава реална представа за възможностите и индивидуалните способности на индивида. Прикачването на етикети като „способен ученик” или „неспособен” могат да навредят много. Именно за това децата, когато са  малки, трябва да се обучават във всякакви дисциплини, но не чрез теория, а повече под формата на игра и практика. За да може всяко дете в някакъв момент да открие силните си страни и да се развива в тази посока, без да се притеснява, че „изостава” по другите дисциплини. Защото днес децата биват изкуствено насочвани кои са „престижни” и кои „непрестижни” дисциплини. И така в края на образованието им те биват унифицирани и загубили своята индивидуалност. Това е едната основна грешка в днешното образование. Втората грешка е прекомерната загриженост към академичната интелигентност. Всичко това отклонява хората от естествения им път в живота. Излиза, че да учиш за академична степен е по-престижно, отколкото да вършиш практическа работа. И резултатът днес, особено в България е следния: все по-малко са младите хора, способни след средно образование, а често и след висше, да построят или окабелят къща, да инсталират водопроводна система, да отгледат растения. А реално това са истинските неща то живота, които са нужни.

Забележки към съвременното оценяване:

• Оценките по която и да е точкова система не дават ясна представа за постиженията и напредъка на ученика. Те са едностранчиви и не показват дали зад тях стои механично запаметяване, къртовски труд, навика да се решават тестове, упорити тренировки, щастлива случайност и т.н.;
• Оценките, поставени от учителя, често са повлияни от субективни влияния като: пол, старание на учениците, дейности извън училище, добро поведение, отношение и присъствие, статус на родителите и пр.;
• Системите за оценяване не обръщат внимание на индивидуалността на учениците;
• Няма пряка връзка между училищните оценки и по-нататъшния просперитет в живота, защото истинският свят на възрастните е по-различен от този в училище;
• Еднаквите оценки на ученици в училището в малкия град е възможно да не си равностойни на тези в големия град и обратно;
• Мотивацията, идваща от оценките, е една илюзия. Вместо да се мотивира ученето, изведнъж идва концентриране върху добрата оценка и ученикът учи заради оценката, а не заради знанията; в този смисъл в името на добрата оценка ученикът изразходва енергия и потенциал не само в придобиване на нови знания и умения, а в това как да измами, за да може без много усилия да получи заветната шестица.

Правилните критерии за оценяване:

• да бележат достигането на определени, заслужаващи това резултати; задачите за изпитване трябва да отговарят на нивото на целите на курса на обучение;
• да разбираеми за учениците и родителите, като учениците са информирани предварително за начина на оценяване и неговите критерии; на учениците да се предоставят и инструкции за изпълнение на задачите;
• да не са пристрастни и да не се подменят от други съображения; преподавателите трябва да прилагат еднакви или равностойни форми на оценяване и да използват едни и същи критерии за оценяване;
• методите за изчисляване на оценката да са обективни и статистически валидни;
• да се базират на позитивни данни и да не се превръщат в самоцел;
• да маркират личностното и социалното развитие на учениците като оценките за постижения не се смесват с тези за личностно развитие;
• оценяването да се извършва така, че да не накърнява човешкото достойнство; да се отчитат национална, расова и етническа принадлежност на изпитваните и да се спазва поверителност на информацията;
• да посочват силните и слабите страни на ученика;
• да информират за напредък, изоставане или статичност;
• да са база за влизане в определени програми и училища и да показват целите на училището и на учебните програми.

Основните роли в образованието

© 2023 Илиана Дечкова