Статията е част от магистърска теза на тема „Радикална реформа в образованието – индивидуалност вместо унифициране“ по специалност Педагогика за придобиване на квалификация „учител по икономически дисциплини“ към ИУ – Варна, защитена с Отличен

В човешката история има няколко периода на възход на интелекта. Един от най-известните е Ренесансът. През този период наблюдаваме разцвет на интелектуални постижения във всички сфери. За около 150 години се раждат някои от най-големите фигури и се създават едни от най-великите постижения, които формират днешния свят. Ренесансовият човек е онзи, който владее широк кръг от дисциплини в науката и изкуството. А периодът на това възраждане се движи напред от няколко успешни постижения. Четири от тях оказват решаващо влияние за коренната промяна в света: печатарската преса, магнитният компас, телескопът и  механичният часовник. Днес ние ги приемаме за даденост и не разбираме защо именно те са изиграли решаваща роля.

Да започнем със словото. То е една огромна сила. Преди печата само малка част от хората са имали достъп до книги, идеи и образование. В миналото основно Църквата е имала достъп до писанията и е успявала да наложи неограничен контрол върху мисленето на хората. С разпространението на грамотността и новите идеи постепенно желязната хватка на духовенството отслабва. Печатането на книги отприщва апетитът на хората за ограмотяване, а словото разпространява нови идеи по целия свят.

Именно през Ренесанса започват и големите презокеански пътешествия. А с тях и откриването на нови светове и култури. Но тези открития не биха били възможни без новите средства за навигация като компаса. Този малък инструмент позволява на хората да изучат света, в който живеят. Другият инструмент, чрез който човекът достига до невидимия за него свят е телескопът. С наблюденията на планетите се появяват и нови теории в науката и математиката. А механичният часовник създаде изцяло ново отношение към времето. Часовникът позволява на човека на организира времето си. Тук обаче е важно да се опази балансът. Защото хората вече не живеят според естествения ритъм на природата, а това може да се окаже пагубно.

Днешните ни представи за света са оформени от забележителни научни, технологични и културни постижения. Промени има и в начинът на образование и ограмотяване на хората. В миналото са съществували така наречените граматически училища. Те са били под влиянието на Църквата. Тя не е била  единна професия, а портал към всички професии. С течение на времето се създават различни видове училища и светското образование набира сила. Но ако днешните образователни системи са били подходящи за някакъв период от време, то към днешна дата е очевидно, че не са актуални. Съвременните методи на оценяване не успяват да обхванат всички интелектуални дадености на индивида, а търсят определени видове способности. С приоритет са хората с академични способности. Останалите, които имат творчески дух, остават някак в сянка. Днешното образование набляга повече на това да разбираме смисъла на дадено нещо. И затова започнахме да губим уменията си да създаваме същото. В училище учим усилено как да пишем и да анализираме романите, но никой не ни учи как да напишем роман. В редовните часове децата учат теория на изкуството или на музиката, но никой не им преподава как да рисуват или да свирят. Могат да се научат на практика само ако посещават допълнителни часове. В университета нещата отиват съвсем в друга крайност. Там не се създава изкуство, там се пише за него. На практика търсим начини да повишим академичните стандарти, но не си даваме сметка до колко те предлагат това, което ни е нужно.

Светът е пълен с различни същества. И всяко от тях живее в два паралелни свята. Единият е вътрешният свят – този на съзнанието, чувствата и усещанията. Другият е външният, който е бил преди нас и ще го има и след нас. Две същества, обитаващи една и съща среда, я възприемат различно. Например медузата и акулата. Заради различията в размерите и сетивните им възможности, те възприемат океана по различен начин. същото е и с хората. Ние възприемаме околността на база на сетивата си. Ако можехме да чуваме звуците, които чуват прилепите или да имаме острото зрение на орлите, светът за нас щеше да е много по-различен. Но ние хората се различаваме като възприятия и изразяване и помежду си. Едни се изразяват чрез словото. Други не могат да намерят подходящите думи, но възприемат или показват себе си чрез звуци, движение на телата или картини. Проблемът на съвременното образование и начин на оценяване е следният: вместо да караме хората да говорят за симфонията, нека ги изпитаме дали могат да я създадат. Вместо да анализираме стихотворение, да се опитаме да напишем такова. Интелигентността не се изразява само в разбирането на нещо, но и в умението да го създадем.

В този ред на мисли не може да не отбележим и различните от нас хора. Онези, които на пръв поглед са с някакъв физически или умствен недъг. Обикновено се фокусираме върху това, което им липсва и не забелязваме онези им способности и умения, които са по-развити. Факт е, че незрящите хора имат много по-чувствителен слух и сетивни възприятия.

Всички ние притежаваме уникални природни умения. Важното е да разберем, че те са в различни форми. Защото умът не е калкулатор, той е динамичен процес на съзнанието. Креативният процес не е отделна способност. Той процъфтява благодарение на динамиката и връзката между различните начини на мислене и битието. В зависимост от средата, в която живеем, развиваме определени наши способности. Но това не значи, че нямаме и други. Децата, които растат в южната част на Тихия океан са изключителни плувци, защото това е важно за физическото им оцеляване. А деца с родители от различни народности спокойно овладяват два или дори три чужди езика. Кои са с по-висок интелект? Верният отговор тук не е еднозначен.

© 2023 Илиана Дечкова