Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

        30 години след освобождението и 23 години след съединението, на 22 септември 1908 г. България обявява и своята Независимост. Актът е обявен със специален манифест в старата столица, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава. Министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на хълма Царевец пред хилядното множество.

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Независимостта е призната от Турция и Великите сили на следващата година, 1909, през април. Преди това признание обаче, страната н и е заплашена от нова война. Царят и правителството показват на Османската империя, че са готови да воюват, мобилизирайки войската, но предпочитат спорът да се уреди по мирен път. Великите сили в този момент не са готови за мащабна война и целта на всички е българската независимост да бъде призната по дипломатичен ред. След подписване на редица протоколи за уреждане на финансовите проблеми между България, Турция и Русия, Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а Русия опрощава дълговете на Турция от войната през 1877-1878 г.

След акта на Независимост, страната ни постига международен авторитет. Тракия и Македония, последните останали български земи под турска власт трябва да бъдат освободени. Страната ни вече е равноправна на другите европейски държави и започват да се създават предпоставки това освобождение да се случи. България става царство и пълноправен участник в международните отношения.

© 2023 Илиана Дечкова