Есен
Ето дойде плодовита есен и прошари тя листата.
Вънка няма шум, ни песен…пусти веч са и полята.
Даже лястовичката на юг отива,
Щом настъпи есента мъглива.
Само сивото врабче си чирика весело като дете.
Но храница то си сбира…знае, че с лед есента
Идва люта, бяла зима.
Скорец
На вънка духа тих ветрец и хвърка радостно скорец.
Лети той под небесата и чурулика весел на децата.
Играят весели децата, от радост им туптят сърцата –
Че скорец лети на свобода и пее песен за деца.
Лети на воля той сега и чурулика весел във града.
Едно дете го слуша във захлас и вика му:
„Ела у нас!”
Моето другарче
Имам си другарче, жълтичко канарче.
Весело мъниче, малко, сладко птиче.
С жълтички крилца, с пухкави перца.
Сутрин като стана, още от зарана,
Давам му водичка в пъстрата паничка;
И зрънца да хапне – да е сладкогласно.
Весело живее моето другарче
И по цял ден пее малкото канарче.