Преследването

Следващите два дни минаха нормално. Спане до обяд, храна колкото да не умра от глад, защото просто не ми се ядеше от горещината, къртовска работа, пеш през гробището, душ и в кревата. Единият ден се разходих. Хванах някаква улица зад парка и тръгнах нагоре по баира. Къщите бяха хубави, еднакви, шарени, с подредени дворчета и много цветя. Разговорих се с месните. Обяснявах им, че съм чуждоземка, разказвах им, че у нас всеки си стори къщата и двора както намери за добре, после си ремонтира пак по свое усмотрение. Тук не можело така. Дори не можеш да си смениш цвета на къщата без разрешение от общината, камо ли да правиш ремонти или да строиш. Набелязах си няколко полезни обекта – офис на мобилен оператор, магазин за дрехи, банкомат. На връщане минах през парка и влязох в малката църква. Зад сградата, в която живеех аз имаше Salumeria – магазин за колбаси и месо. Купих си някакъв немски салам тип шпек. Беше мазен и много солен.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 1 – Отивам на гурбет

Вечерта на работа мина без особености. За разлика от прибирането ми. Отново минах през гробището, защото на паркинга имаше три камиона. Когато стигнах до кръстовището с бара нямаше никой. Но малко след като го подминах чух шум от мотор. Обърнах се – беше един от моторите, които бях забелязала едната вечер на отиване, запомних го, защото беше ярко червен и ми хареса… не че разбирам от мотори.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 2 – Изгубих се

Мотористът ме настигна, подмина ме и малко след това спря. Аз вървях. Като го наближих той се обърна и вдигна предпазителя на каската. За моя огромна изненада беше същото момче, което ме гледаше, когато зяпах към бара, в опит да запомня посоката. Аз се спрях, бях повече учудена, отколкото притеснена. Погледахме се мълчаливо още малко и аха да го попитам какво иска, той по тегли с мръсна газ. И така няколко пъти – караше, изчакваше ме и после потегляше бясно. Изнервих се. В някакъв момент осъзнах, че той знае посоката ми, защото ме изчакваше да го наближа и после потегляше в моята посока, а е в друга улица.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 4 – Мароканска чест

Тогава вече се изплаших. Нямах търпение да стигна надлеза, за да му се изплъзна. Прескочих перилата, той вече не ме виждаше, защото беше поел през подлеза. Хукнах, минах под „коридора“ на задната страна на сградата, за да си съкратя пътя и излязох на площада от страната на парка, на паркинга. За мой ужас мотористът ме чакаше точно пред моя вход, беше качил едната гума на тротоара. Значи е знаел предварително къде живея… Стъписах се и спрях. Беше добре осветено… поне това. Стояхме и се гледахме. И тогава забелязах в единия край на паркинга, че в едната кола има хора. Мъж… и ЖЕНА. Какво облекчение! Вратата на колата се отвори, те нещо си говореха и не ми обръщаха внимание. Тръгнах уверено към тях.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 5 – Отивам в Падова

Но само след няколко крачки моят преследвач завъртя гуми, отново потегли с мръсна газ и се изгуби в мрака. Никога повече не го видях и всъщност не разбрах каква му беше целта. Ако искаше да ме нападне, можеше да го направи поне няколко пъти по пътя. Хукнах към входа и въпреки, че ръцете ми трепереха, успях да отключа бързо. С две вдишвания взех стълбите до третия етаж и трепереща, но внимавайки да не вдигам много шум отключих входната врата. Прибрах се в стаята си и се разплаках. Взех си душ, но не ми се спеше, не ми се и ядеше. Намерих в хладилника някакъв алкохол, не беше мой, но не ми пукаше. Налях си и излязох на терасата да пуша.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 6 – Саботажът

Заспах късно, слънцето вече изгряваше. Станах в късния следобед. Милена и Плъха бяха в апартамента. Попитаха ме дали съм добре, била съм бледа. Разказах им за среднощното преследване. Милена искрено се притесни и предложи да ми дадат колело. Оня обаче категорично отказа. Даже се изсмя и ми се подиграваше, че нищо не било станало. Казах му със заядлив тон, че ако нещо ми се случи, има кой да ме потърси, той се озъби нещо и излезе.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 7 – Изгонена

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 8 – Нощ под звездите и Три дни път с камили

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 9 – Последващи разкрития

© 2025 Илиана Дечкова