Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение работят по граждански договор. Гражданският договор се сключва обикновено за извършване на определен вид работа или услуга, която възложителят възлага, а изпълнителят се съгласява да изпълни при съответните договорени в него условия.
При гражданския договор няма постоянно работно място, няма фиксирано работно време и характерът на извършваната работа е такъв, че тя не се определя като непрекъснат процес. Това са лица, които работят по договор за изработка (чл. 258 ЗЗД), по договор за поръчка (чл. 280 ЗДД) и по други договори. Страни по такива договори се наричат възложител/доверител и изпълнител/довереник.
- Формата на гражданския договор е писмена;
- Съдържанието на граждански договор обхваща определени, задължителните реквизити, а именно:
- предметът или видът договорена работа/услуга;
- срокът за изпълнение на работата/услугата;
- правата и задълженията на всяка от страните, както и
- размера на възнаграждението
- ред и условията за приеманe на работата и изплащане на възнаграждението.
За периода на договора без трудово правоотношение лицата подлежат на задължително осигуряване. Едно лице може да се осигурява едновременно по граждански и трудов договор. Осигурителните вноски се внасят от осигурителя – възложителя по договора и от лицето, наето по граждански договор в нормативно определено съотношение. Удържат се осигуровки и от изпълнителя, удържа ги възложителя и ги внася по предназначение. От сумата, уговорена като заплащане се приспадат така наречените нормативно признати разходи и остатъкът се облага с осигуровки, след това с ДОО.
Ако едно лице работи без трудови правоотношения, т.е. само по граждански договор, след приспадане на разходите за дейността, ако доходът за месеца е по-малък от МРЗ, която е 620.20 евро или ако лицето не се осигурява на друго основание (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО ), то тогава това лице не дължи социални осигуровки. Тук отново след приспадане на нормативно признатите разходи върху остатъка се начисляват само здравни осигуровки и след тяхното приспадане – ДОД. Ако лицата, които работят по граждански договор получават и пенсия, независимо от вида й, се осигуряват по желание.
Какво са нормативно признатите разходи ( НПР )? Тъй като лицето, наето по граждански договор има някакви разходи при извършване на възложената работа, но няма как да представи фактура за това, законът предвижда да му се приспаднат НПР в размер на 25% от уговореното възнаграждение. Ако ви наемат да нарисувате картина, да речем за период от 1 месец, вие си определяте възнагражденеи за труда, но включвате и разходите за бои, платно и т.н. Така уговаряте сума с възложителя примерно за 700 евро. От тази сума се приспадат 25% НПР = 525 евро е осигурителният ви доход. Върху тях се начисляват осигуровките (всички, ако работите и на трудов договор и само здравни, ако не се осигурявате на друго място.). От 525 евро изваждате сумата на осигуровките и върху остатъка начислявате 10% Данък общ доход ( ДОД). След удръжка на данъка ви остава чистата сума, която получавате.
Важна подробност е, че осигурителни вноски се дължат само до достигане на максималния осигурителен доход за страната, който е 2300 евро. Всяка сума над този месечен таван се облага единствено с 10% данък
Предимства и недостатъци на гражданския договор (ГД) в сравнение с трудовия договор ( ТД):
ГД предполага повече гъвкавост при определяне на условията и срокорете на работа, нуждите и предпочитанията на страните.
ГД имат широк обхват що се отнася до сделни и услуги.
ТД предлага повече сигурност, понеже най-често е безсрочен или за определен срок, докато ГД е за конкретна услуга. Т.е. ТД предполага по-дълга или постоянна заетост.
ТД предполага социални права и облаги като пенсии, здравно осигуряване и отпуск.
Какъв вид договор ще изберат страните зависи от това от какво имат нужда. Двата вида договори са различни, но еднакво подходящи що се отнася до ситуацията и целите на страните.
© 2026 Илиана Дечкова