Мароканска чест

Вечерта разказах и на колегите. Съвсем очаквано получих съчувствие, едната Анелия дори се обади на Плъха и настояваше да се преместя при тях или да ми даде колело. Той отново отказа. Момчетата бяха възмутени, особено мароканеца. Тази нощ момчетата свършиха задачите си половин час по-рано от нас. Мохамед, така се казваше моят марокански приятел каза, че ще ме чака вън на въздух и ще ме закара. Отказах. Човекът живееше на 5 км в съседното село, в обратна на моята посока и беше претрепан от умора. Той обаче заяви, че ще стане на неговата. Истината беше, че тайничко се зарадвах и изпитах облекчение. По пътя ми каза, че докато работим заедно на обекта ще ме кара всяка вечер. Това вече беше много.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 1 – Отивам на гурбет

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 2 – Изгубих се

Започнах да му вадя доводи, че ми е неудобно, че това не е решение… накрая се съгласих, но само ако аз плащам горивото… Мохамед отказа всичко. За него беше въпрос на чест, не можел да остави жена в беда. Той също имал жена и две деца, момченца, ако нещо ми се случело какъв пример щял да им даде… ей такива работи ми говореше Мохамед, мюсюлманин от Мароко. Следващите пет дни всяка вечер се прибирах с него. Исках да му се отблагодаря по някакъв начин – един път ми спестяваше време, не тормозех с дълго вървене измореното си тяло и бях в безопасност. Мохамед така и не прие да платя бензина.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 3 – Преследването

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 5 – Отивам в Падова

Предпоследната вечер поне кандиса да му купя цигари от уличния автомат пред квартирата, защото изпуши последната докато ме чакаше. Тогава си направихме нещо като пикник. Купих и някакви безалкохолни, седнахме на тротоара и си приказвахме – всеки за себе си, за семейството, за нравите в държавата. Той определено беше напредничав, светски млад човек. Разказваше, че му липсват жена и деца, но още не можел да си позволи да ги вземе тук, защото е много скъпо и вероятно в крайна сметка щеше да се прибира в Мароко. Благодарих му още веднъж, разменихме си фейсбук контакти и се прибрах. На следващия ден ми съобщиха, че това е последната ми вечер в Сан Мартино, сутринта ме местят в Падова. Пак същите магазини за почистване, но с други колежки, българки.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 6 – Саботажът

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 7 – Изгонена

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 8 – Нощ под звездите и Три дни път с камили

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 9 – Последващи разкрития

© 2025 Илиана Дечкова