Нощ под звездите Дойде последната вечер. Последният ми ден не беше работен, но трябваше да остана, защото автобусът тръгваше на следващия ден. Ивето си беше тръгнала и аз обратно дотътрих куфарите си при Венера и компания. Дора искрено се закъхари къде ще спя, опитаха да свалят дюшека от едното легло на земята, но нямаше как …
Свободна душа и волен дух
ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 7 – Изгонена
Изгонена Парите, с които тръгнах свършиха отдавна. Свършваше и малкият аванс, който ми дадоха. Заплатата си за юли според договора щях да получа до средата на август. Обадих се на Ивето и я помолих за 50 евро заем. Тя се прибираше в България с приятеля си горе-долу когато щях да тръгвам и аз. Дните се …
Прочетете цялата публикация → "ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 7 – Изгонена"
ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 6 – Саботажът
Саботажът В Падова имах втора братовчедка. Ивето. Завършила като мен Руското училище във Варна с италиански, учеше тук в университета и живееше в един квартал в града с приятеля си, в малък, кокетен апартамент. Работеше почасово, лятото продаваше сладолед близо до квартирата ми. Когато се разхождах през деня често минавах да я видя и хапвах …
Прочетете цялата публикация → "ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 6 – Саботажът"
ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 5 – Отивам в Падова
Отивам в Падова Венера и Ани бяха в квартирата, когато пристигнехме с Милена. Помогнаха ми с куфарите, но обстановката беше някак натегната. Квартирата беше в историческия център на града, на 8 минути пеш от обектите. И щяхме да ходим и да се прибираме заедно, макар и пак посред нощ. Каква благодат! Уличките и сградите бяха …
Прочетете цялата публикация → "ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 5 – Отивам в Падова"
ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 4 – Мароканска чест
Мароканска чест Вечерта разказах и на колегите. Съвсем очаквано получих съчувствие, едната Анелия дори се обади на Плъха и настояваше да се преместя при тях или да ми даде колело. Той отново отказа. Момчетата бяха възмутени, особено мароканеца. Тази нощ момчетата свършиха задачите си половин час по-рано от нас. Мохамед, така се казваше моят марокански …
Прочетете цялата публикация → "ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 4 – Мароканска чест"
ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 3 – Преследването
Преследването Следващите два дни минаха нормално. Спане до обяд, храна колкото да не умра от глад, защото просто не ми се ядеше от горещината, къртовска работа, пеш през гробището, душ и в кревата. Единият ден се разходих. Хванах някаква улица зад парка и тръгнах нагоре по баира. Къщите бяха хубави, еднакви, шарени, с подредени дворчета …
Прочетете цялата публикация → "ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 3 – Преследването"
ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 2 – Изгубих се
Изгубих се На другата сутрин станах в късния предиобед. Лепкавата, влажна жега продължаваше да ме смазва. Излязох да се поразходя и да си купя нещо за ядене. И установих, че малките магазинчета следобед или не работят, или имат обедна почивка по 2-3 часа. Купих си някакви домати, сирене, хляб… то не ми се и ядеше …
Прочетете цялата публикация → "ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 2 – Изгубих се"
ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 1 – Отивам на гурбет
Отивам на гурбет През лятото на 2012 г. бях без постоянна работа. Давах уроци по италиански на една жена по скайп. Междувременно разбрах, че тя има фирма, чрез която набира персонал за почистване в Италия. Изкуших се. След години зад бюро имах нужда от почивка на мозъка и работа, свързана с движение. Имах късмет, че …
Прочетете цялата публикация → "ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 1 – Отивам на гурбет"
Български фолклорен оракул
„Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Това е личен, авторски Оракул, създаден на основата на символи, образи, същества и предмети от българския фолклор и митология. Картите са 52 на брой, разделени в общо 7 раздела. Направих го, защото се напълнихме с чуждоземски мистицизъм ( лошо няма), но у нас има толкова символика, …
Да освободим силата си!
Всички имаме мечти. И всеки от нас вярва, че е специален, че има някакви дарби. Че можем да оставим следа след себе си и да превърнем светът в едно по-добро място. И често тези мечти умират. Затъмнени от разочарования, от рутината на битовизмите, в някакъв момент дори не се опитваме да ги осъществим. Ставаме неуверени …