From "Once upon a time - manners and worldview of the Bulgarians"

Огнището

След като къщата е готова, половината от обредите и религиозните обичаи, се извършват в чест и около огнището. Огнището в много обреди и обичаи замества къщата и понятието за къща. Не случайно в песните често се пее „бащино огнище“, вместо „бащина къща“. Огнището е свято и никакви лошотии не може да витаят там. Тази неприкосновеност то е получило от обредите и обичаите, които се извършват около него. Там се раждат децата, там, до комина, орисниците орисват детето. До огнището се срещат поколенията.

Първата работа, когато се направи къщата е да се избере място за огнището – задължително на изток. Понякога може да бъде на юг , но никога на север или запад. Ако частта от къщата, където ще бъде огнището е широка, то се полага по средата. При строежа, когато се избере мястото, в неопята от свещеник вода се топят бурени и билки. С тази вода след това се поръсвала една плоча, която се закопавала на мястото, определено за огнище, а под плочата се заравяли бурените. Така огнището било защитено от всякакви зли сили.

Всичко се върти най-напред около огнището.  На Игнажден шумката за пилците се вдига на огнището; полазникът, като влезе в къщата, отива право при огнището. На Бъдни вечер бъдникът, като се прекади се слага на огнището, за да гори цяла нощ. На сватба булката, като влезе в къщата за пръв път, първо при огнището отива, за да разбърка огъня. Пак на огнището се слага баяна вода, с която се умиват очите на урочасания. Но на огнището магии не се правят; ако някоя жена се опита, магиите не се развалят, а жената и къщата биват сполетявани от зло. Магии се правят само на пусто, или, както се казва, парясано огнище.

Folklore collection "Once upon a time - manners and worldview of the Bulgarians"

Коминът

Той има много важна роля в много обреди и религиозни обичаи. Той е неразделна част от огнището, а то не може без него. Съществуват постройки без комини – кошари, колиби, но те не са къщи в смисъла на народно то вярване. Най-тежката клетва е: “Комин да ти не пуши!”. Пустотата има своето отражение в клетвите: „дето петел не пее, дето куче не лае, дето комин не пуши“.

На комина също се извършват редица обреди. На Андреевден, за здраве на мечката и за порастване на дните, през комина се хвърля просо, варена царевица, фасул. Младата булка, когато за пръв път влезе в новия си дом, след като разбърка огнището, поглежда през комина. Ако се роди дете през Мръсните дни, межди Коледа и Ивановден, за да не стане на вампир, му ушиват дрешка на комина. Някои сватбарски песни са се пеели на комина, когато къщите са били в земята. Колкото и широк да е коминът, разбойниците не смеели да минават през него от страх, че ще бъдат заловени. През комина не могат да влизат никакви духове, вампири и други нечисти сили. По време на чума и холера или други страшни епидемии, хората са поддържали огъня непрекъснато, защото се вярвало, чрез болестта може да влезе през комина, ако огънят е угаснал.

Вратата

Вратата, през която се влиза най-напред се нарича стари врата. При поставянето им се извършват различни обреди. Те стават символ на преминаването от външния свят, към вътрешния и пазят къщата, т.е. домочадието. На Игнажден полезникът, преди да иде на огнището, сяда първо зад вратата, за да лежат квачките на яйцата, да седи в къщата щастието и плодородието в годината. Когато върлува някаква епидемия, на вратата се окачват нищелките, за да секне епидемията. Свекървата посреща новата снаха за първи път пред вратата и пак тук я благославя. На Бъдни вечер коледарите се посрещат точно на стари врата. Забранява се да се горят и унищожават тези врата, защото носи голямо нещастие.

The role of the house among the old Bulgarians

Прагът

Праговете са два: горен и долен. Те са съставни части на вратата и са свещени. На Великден черупките на червените яйца, се лепят с говежди изпражнения на горния праг и стоят там до следващата година. Вярва се, че не допускат в къщата да влезе никаква болест. Когато младата невеста прекрачва за първи път прага на новия си дом, тя ще намаже с мед и масло горния праг, за да е добре с мъжа си и да има сговор и берекет в семейството. Долният праг служи за предпазване от магии и болести. Там за тази цел се заравят билки. Приказката:  „Да те удари горния праг, та да видиш долния“ означава, че когато на човек му се случи нещо лошо, тогава добира повече опитност в живота. През долния праг не се подава нищо – или се влиза или се излиза. Не се пикае на прага или зад вратата, затова хората пазят децата да не би някое да направи такава грешка. На прага не се сяда, за да не говорят хората лошо за къщата.

Водникът

Водникът е дъска, на която се слагат ведрата и котлите с вода, или пък клиновете, дето се окачват. Невестата, когато за първи път прекрачи прага на новата си къща, тя му се покланя, защото той ще и бъде верен другар до гроб, а ако забрави да донесе вода – ще я бие. На Мишинден, когато се извършват обреди и обичаи със замазване на очите на мишките, калта, с която се замазват очите, се взима от водника. Красиви деца и моми, за да не бъдат урочасани, взимат се калчища от водника и им се замазват челата, за да „не ги гледа светът”. Водникът също има своето място в тълкуването на сънищата у старите българи. Ако сънуваш, че си миеш ръцете, няма да постигнеш желаното. Оттам идва и „омих си шаките“ (шъпите, ръцете) – означава изгубих надежда да постигна желаното. Ако сънуваш, че си бил кален, мръсен и си се измил – ще се отървеш от голяма беля или обвинение.

Лочнякът

Лочнякът е копаня, корито, което се счита за нечисто място, обитавано от духове, защото там се изсипва помията от съдовете. Името му идва от глагола „лоча”, както прасетата и кучетата лочат помията. Пак там се сипва и вода за тези животни. Ако някой бръкне с ръка в лочняка, ще му излязат пришки. Ако сънуваш лочняк с помия – ще се скараш с някого. Ако сънуваш, че някой те залива с помия, очаквай големи ядове или твоя тайна ще излезе наяве.

Кочината

Кочината е жилище за свините. Тя е мръсно, нечисто място и в пряк и преносен смисъл. Вярва се, че там живеят нечисти, зли духове. Но кочината може и да е целебна понякога. Ако невестата не е девствена, мъжът и има право да я върне на баща и. Ако я остави, трябва да изпълни следното, за да не докара беди в къщата от нечистотията и: тя трябва да се овъргаля в кочината и след това да я закарат и окъпят на реката, дори и да е студено. След това невестата вече е чиста и не представлява опасност за семейството.

Курникът

Курникът е жилище за кокошките. И той като кочината е нечист място, свърталище на зли сили. Курникът е мястото за извършване на специални ритуали, целящи излекуването на нощното напикаване. Ако малко дете се напикава нощем, се смятало, че зъл дух го кара да прави това. При някои тази болест остава и като пораснат и вече мома и ерген, трудно мога да се оженят. Никой не обича пикльовци. Затова такива болни се завеждали в курника в потайна доба. Но посред нощ в курника не се бърка за яйца и не се пикае там. Голям грях е да си хвърлиш боклука от къщи в курника. „Развали къща – направи курник“ – е пословица, която се отнася за човек, който е глупав и не знае какво прави.  „Ще струпам баре един курник“ се казва от някой, който изразява най-скромно желание.

Дръвникът

Това е мястото, където стоварват и секат дърва, но също и самият пън, на който се секат. На Игнажден, който пръв излезе от къщи, задължително взима от дръвника шума и като се върне в къщата, я слага в огнището. Полазникът на Игнажден преди да влезне в къщата, трябва да мине през дръвника и да вземе шума, с която после ще разбърка огъня. Кукерите на Сирни заговезни  играят при дръвника, а  на Благовец лазарките пеят там своите песни. На Благовец и Еремия, когато се вдига шум, за да се прогонят змиите и гущерите, този обред започва и завършва на дръвника. На дръвника също е грях да се пикае. Ритуалът по забраждането на булката също се извършва на дръвника. Детето ако плаче нощем, се смята, че е болно или обладано от зъл дух и се занася при дръвника, за да бъде излекувано. Дръвник е нарицателно за тъп, глупав човек.

© 2023 Iliana Dechkova