Раждането на празника

      24 май е денят, в който всеки българин може да се гордее, че е потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа. Той е символ на достойнство, традиция и духовност. 24 май, може би най-светлият, най-съкровеният български празник – денят на буквите.

Първото известно ни светско честване на солунските братя у нас е точно от преди повече от 200 години и е най-дълго честваният празник в държавата ни. В сборник с арменски пътеписи е открито описание от един свещеник, който свидетелства, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”.

Когато започва борба за църковна независимост в средата на ХІХ век, празникът се чества и в България и в Руся, а от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

През 1892 г. Стоян Михайловски, учител в Мъжката гимназия, написва химна за празника на буквите „Върви народе възродени“, а през май 1901г. Панайот Пипков – учител от Петокласното Ловчанско училище създава музиката към текста. След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители.

Празникът започва да се отбелязва на 24 май след въвеждане на григорианския календар през 1916 г., а след 1969 г. празниците стават два – църковен и светски. 11 май е ден на светите равноапостоли Кирил и Методий, а 24 май – денят на буквите.

С решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г. 24 май е обявен за национален празник.

Кратка история на българската азбука

От началото на 9 в. в следващите 50 години България става стабилна европейска сила – в икономически, политически и военен аспект. Но в държавата живеят много народи, езикът на повечето е славянски, но вярата, религията и законите, които следват са различни. Когато през 852 г. княз Борис I се възкачва на престола, той отчита тези особености. Проумял е, че народът има нужда от закони, еднакви за всички, но това е можело да стане само ако всички изповядват една религия. И тази религия е трябвало да бъде християнството. Почти цяла Европа по това време е била християнска и естествено не са приемали много сериозно една езическа държава, макар и супер сила по онова време. Сключените международни договори между две християнски държави са имали повече тежест, отколкото онези, между езическа и християнска страна. И князът обявява християнството за официална, държавна религия. Богослуженията обаче са се извършвали на гръцки – един път заради триезичната догма и втори път, защото българите са нямали своя писменост. Борис I като един предвидлив и далновиден владетел е усетил опасността от елинизиране на народа и погърчването му. Но князът е знаел, че не може просто да поръча на няколко учени свещеници да измислят азбука. Това автоматично щяло да доведе до политическо незачитане на България от другите Велики сили. Новата азбука е трябвало да бъде създадена от високопоставени лица, принадлежащи към един от двата центъра на християнството – Рим или Константинопол. И владетелят ги е намерил. На върха на своята политическа кариера, през 855 г. братята Кирил и Методий се оттеглят в манастир. Оставало е само да дочакат денят, в който двете велики християнски сили не биха се възпротивили на това дело. И този ден дошъл.

През втората половина на 9 в. братята Кирил и Методий, българи по произход, вероятно потомци на аристократи, но византийски поданици, създават азбука на български език и превеждат богослужебните книги. Това е станало с благословията на Византийската империя, в явно нарушение на триезичната догма (богоугодни езици са само латински, гръцки и еврейски). Причината за това е била чисто политическа. През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III по молба на великоморавския княз Ростислав,  да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. За тази цел Кирил създал една нова азбука — Глаголицата.  Названието глаголица идва от думата „глаголъ“, означаваща „дума“ (това е и името на буквата „Г“). Това е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес.

Глаголицата е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий. Целта на Византия е била да унищожи България, налагайки богослужение на гръцки и новата азбука не е била предвидена за българския народ. Целта е била привличането на огромната Великоморавия в сферата на влияние на Византия.

Новата азбука е канонично призната и официално се е смятало, че е създадена за нуждите на западните славяни. За да не прозре Византия тайният замисъл, Кирил и Методий са останали извън България до смъртта си. Но Борис I се е погрижил преведените от братята богослужебни книги да достигнат и в България. Кирил умира през 869 г. в Рим. След кончината и на Методий, тяхното общо дело във Великоморавия рухва и техните над двеста ученици са арестувани и прогонени от немското духовенство. Трима от тях са освободени п о настояване на Борис I, тъй като са били български поданици. Придружени от немски войници, изпроводени до пределите на България, Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати с огромна радост от българския владетел. Те започват разпространението на новата българска азбука – глаголицата. Преписват книги, превеждат и ограмотяват българския народ, давайки му едно от най-силните оръжия – словото.

Днес имаме компютри, забравихме даже  пишещите машини. Ако ни потрябва нещо, просто го копираме и готово. Но в далечното минало, всяка книга, всеки документ, са се преписвали на ръка и това е било цяло изкуство. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през 13 век-14 век век в българските книги се налагат три стила:

* заставки — украсени композиции преди началото на блок,

* инициали — украсена начална буква,

* концовки — завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

В края на 9 век Климент създава нова азбука, по-опростена и я нарича на името на своя учител – Кирилица. В продължение на няколко века двете азбуки се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до 14 век. С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко. По адриатическото крайбрежие на Хърватска глаголицата се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири. Днес тя се използва само в църковнославянския език.

Сегашният български започва да се формира през 15в., но съвременният литературен български, доста различен от старобългарския, се формира през 19в. Дотогава се е използвала оригиналната кирилица на Св. Климент Охридски, която съдържа 44 букви за 44 звука. През 19в. обаче, българската звукова система се променя коренно и съдържа по-малко звуци. Това наложило да се промени азбуката, което намалило използваните букви на 32. Тази променена  азбука се е използвала до 1945г. След 1945г. отпадат още две букви: ѣ (ят, двойно е) и ѫ (голям юс). Така модерната българска азбука остава с 30 букви.

В съвременната българска азбука липсват доста от старите букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѧ (малък юс, малка носовка), ѩ.

Кой днес ползва Кирилицата?

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — glagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica

През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

На кирилица са написани основните съчинения на старобългарската литература – най-старите „славянски“ писмени паметници. Днес Кирилица е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. От 2007 г. , когато България става член на Европейския съюз, кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука.

Официално създадена през IX век, днес кирилицата е позната на около 252 милиона души в цял свят. Успялата да просъществува повече от хиляда години азбука се ползва в 23 държави, в Европа и Азия. В миналото кирилицата е била употребявана и в Румъния, чак до 70-те години на XIX век. Днес е официална писменост в държавите: България, Башкирия, Беларус, Босна и Херцеговина, Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкарската република, Казахстан, Киргизстан, Македония, Марийската република, Монголия, Мордовската република, Русия, Сърбия, Татарстан, Тува, Черна гора, Таджикистан, Удмуртската република, Украйна, Чечня, Чувашката република.

Говорещата азбука на българите

В цялото изговаряне на старобългарската азбука и в тоя ред, в който тя е наредена, според Раковски, някои учени мислели, че в нея се скрива старото съкратено българско вероизповедание – „Верую-то” на някогашната ни стара религия.

     Тълкуването на това „Верую” ние намираме в „Ключът” на Раковски, който е следният:

1.Аз буки веди (А, Б, В) – аз буквите познавам (на санскрит „веда” е знание, от същия индоевропейски корен, от който произлиза старобългарски ”ведение”),

2.Глаголи добро есть (Г, Д, Е) – да можеш да ги казваш /да ги изговаряш е добре, т.е. добре е да си речовит! От старобългарски „глаголи“, което означава говоря, казвам, изричам. Израза има и друго, сакрално значение: „Говорят те „Доброто съществува!“ ( „Казват „Бог е с нас! „).

3.Живети сияло/дзяло земля (Ж, S-дз, З) – Живей по-много със земята/ живей като едно цяло със земята.

4.И йота иже гервь (И,Й, I, Гх) – И никак/не по-малко ( и йота) от нея (иже) ще си плодовит (гервь) / И ни по-малко от нея ще си плодовит.

( Гервь, (герь) е старобългарска дума изразяваща изобилие от жизнена сила, мощ и плодовитост. )

5.Како люди мислите ( К, Л, М) – Каквото хора да мислите (за бъдещето)

6.Наш он покой (Н, О, П) – наш ще е покоя/ ще достигнем радостта (старобълг. покой от *po-kojь – авест.„радост“)

7.Ръцы слово твърдо (Р, С, Т) – Кажи твърдо думите:

8.Укъ (учити) фъртъ хѢръ (У, Ф, Х ) – който се учи хвърля божия светлина/ знаещия излъчва божия светлина. Името на буквата Ф – ФРЬТЪ идва от глагола хвърлям (бързо), разхвърлям. Църковната буква Х била знак, символ, с който означавали невеществени, свръхестествени явления), оттам – ХѢРЪ – божествен разум/сила/промисъл; ОУКЪ ФРЬТЪ ХѢРЪ – учещия/знаещия хвърля божията светлина/промисъл.

9.Чръв ща/шта (Ч, Щ) – В старобългарския календар месец чръвен означава сърпен или жътвен, а чръв е сърп, в заповедна форма „Сърпа вземи/започни да жънеш), т.е – Жъни (знание)!

10.Отъ ша ци! Еръ, ер, ери! (Ш, Ц, Ъ-Ер голям, ь-Ер малък, ы-Еры) – Въздигай духа си! Изправи се, бъди, извиси се!

11.Ят! Юс! Йо! (Ю, Я, Iо) – С Божия помощ! Напред! Движи се!“

12.Ен он, йен, йон! – Ти юноша, ти мъж, вие хора!

„ЖИВЕЙТЕ КАТО ЕДНО ЦЯЛО СЪС ЗЕМЯТА“….

безкрайната мъдрост на предците ни…

„Аз буквите познавам,

Говорят те „Доброто съществува”,

Живей изцяло /по-много със земята.

И не по-малко от нея ще си плодовит.

Каквото хора да си мислите,

наш ще е покоя/ наша ще е радостта

Кажи твърдо думите:

който се учи, хвърля божията светлина.

Въздигай духа си! Жъни (знание) !

Изправи се! Бъди! Извиси се!

Напред! С Божията помощ! Движи се!

Ти юноша, ти мъж, вие хора! “

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ ! Не убивайте свещения български език!

© 2023 Илиана Дечкова