Освен християнските светци, българите продължават да почитат и много фантастични същества, символ на видимия и невидимия свят. Някои от тях са добронамерени, други – опасни и зли. Според старите бълагри всички естествени водоеми като езера, реки, извори, блата, си имат свои свръхестествени покровители – вили, самодиви… Затова и хората избягвали да минават покрай такива места, когато е тъмно, за да не ядосат пазителите. Ако самодивата се разгневи, че хората я притесняват с присъствието си, може да предизвика смърт чрез удавяне. За да ги омилостивят, хората им нарекли ден, в който да ги почитат. Този ден е Секновение. След този ден водата е сечена и водоемите не са подходящи за къпане. Който влезе, водата го пресича и го разболява, може и да умре. На този ден смятали и че се прибират всички влчуги и свръхестествени същества.

На този ден според църковните писания е бил посечен Св. Йоан Кръстител и свързвайки деня с кръвта му,  на Секновене не се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят като грозде, дини, не се пие и червено вино. Денят се смята за лош и не се работи. Със Секновение свършва пролетно-летния календар, свършва лятото и започва есента.

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

© 2024 Илиана Дечкова