Култът към мъртвите е възникнал още в най-дълбока древност 🏺. Древните египтяни 🐫 и народите на Месопотамия са вярвали, че има живот след смъртта 🌌. Затова са почитали починалите си близки 🕊️ и са ги дарявали с дрехи 👗, храна 🍞, различни предмети от ежедневието 🏺, които биха им били полезни и нужни в задгробния живот.

Древните траки 🛡️, римляни 🏛️ и гърци 🏺 също са вярвали в живота след смъртта 🌌. Всички днес знаем легендата за тракийския цар-жрец Орфей 🎶, който слязъл в подземното царство 🌑 да търси любимата си Евридика 🕊️. Славяните 🌲 пък са вярвали, че духовете са душите на мъртвите 👻.

Древните българи 🐎 обаче идват с коренно различна култура. Религията им е от групата на монотеистичните религии ✝️☪️✡️, защото вярват в един бог – Тангра ☀️, но те също са почитали мъртвите си 🕯️. Освен близките починали 🕊️, като конен военен народ 🐎🛡️, прабългарите са почитали в определен ден само загиналите на бойното поле ⚔️.

С приемането на християнството ✝️ в българския религиозен живот навлиза православният календар 📜, но той е толкова дълбоко вплетен в народните езически вярвания 🌿, че днес трудно бихме определили кое е християнско и кое – от старите, народни вярвания.

Днес Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите 🕊️🕯️. В църковния календар основните задушници са три ⛪. Те са винаги в събота 📅 – деня, който в църквата е определен за ден на покойните.

Богослужението е с молитви за починалите 🙏. Службата е заупокойна ⛪🕯️, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно 🔔, с отмерен удар. Във всяко съботно богослужение има специални песнопения 🎶 и канон за мъртвите.

В дните за помен близките на починалите посещават гроба ⚰️, преливат го с вино 🍷 и вода 💧, носят цветя 🌸, палят свещи 🕯️ и кандила, прекадяват го с тамян 🌫️ и след това носят жито 🌾 и в църква, и на гробищата. Раздават жито и храна 🍞 за „Бог да прости мъртвите души“ 🙏🕊️.

🕯️🕊️🌿🙏🖤⛪🌸🍞🍷 Голяма Задушница преди Великия пост – преди Неделя Месопостна (Месни заговезни)

По традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространния молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. Но обикновено на гроба свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. На Месни заговезни (в неделя) с Евангелско четене се Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.

🍒🕯️🕊️🌿🙏🌸⛪🍞🍷 Черешова задушница – Задушница в събота пред празника Петдесетница

На тази задушница почитаме паметта и се молим за душите на всички починали православни християни. Вярва се, че душите на починалите, които са били „на свобода” след Велики четвъртък, сега се „прибират” в небесното царство. В църквата се извършва обща панихида. Молим се Бог да прости прегрешенията на нашите починали близки, за които те не са успели да се покаят приживе. В памет на мъртвите, живите извършват благотворителни дела. „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“, казва Библията. Общите трапези, които се правят на Черешова задушница също имат благотворителен характер. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът – Иисус Христос. На този ден близките почистват гробовете, прекадяват и се преливат с вода и вино. Отново се палят свещи и се раздава жито и хляб, както и първите череши, дали името на този ден за помен.

✝️🕯️🕊️🙏🖤⛪🌿🌸🍞🍷 Велика задушница – Задушница в събота пред Архангеловден (Архангелова задушница)

Нарича се още „мъжка задушница”, защото е специално посветена на загиналите воини. Някъде се свързва с чудното въскресение на Лазар. Тази задушница ни напомня и че ангелите небесни се грижат за нашите близки покойници.

Голямата или мъжка Задушница е винаги в съботата преди големия православен празник посветен на Св. Архангел Михаил. Голяма част от ритуалите тук не са християнски по каннон, а идват наследство от прабългарите. На този ден е забранен всякакъв вид труд, ако някой работи, голям грях извършва. Жените приготвят обредна храна – варено жито с орехи и канела, която подават на близки и познати.  Приготвя се и постен хляб, без квас и някои дребни сладки.

Първо се ходи на църква, където свещеникът чете заупокойна молитва. Част от храната се оставя в църквата. После всички отиват на гробището и си подават, разменят от приготвената храна. Част от храната се слага на самия гроб и се полива с червено вино. Според народните вярвания това се прави, за да може душите на починалите близки да не си тръгнат гладни и жадни, а чрез запалената свещ на гроба душите не са безпътни, а се придвижват по-лесно.

✝️🕯️🕊️🙏🖤⛪🌿🌸🍞🍷 Други дни за помен

Освен  тези дни за помен, можем да почетем нашите мъртви и в някои определени дни след смъртта им с молитви и поръчване на литургии.:

– Третият ден след смъртта – защото Спасителят е възкръснал на третия ден.;

– Девети ден – за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина:

– Четиридесетият ден – последният и най-важен ден, в който душите се представят пред Бога. Тогава, според православното християнство, се извършва частичен съд над душата и се определя нейното състояние до окончателния Страшен съд.

© 2026 Илиана Дечкова