Изучаването на формите за причастие на италиански език (participio) ни помага да разберем как се изграждат сложните времена и глаголните признаци. Причастието е нелична форма на глагола, която означава резултат от действие или признак. В ита

СЕГАШНО ПРИЧАСТИЕ – PARTICIPIO PRESENTE

Образуване:  махаме окнчанието на инфинитива и слагаме окончание за съответното спрежение

Употреба

• като прилагателно: La passeggiata era veramente piacevole – Разходката беше наистина приятна
• като глагол: Il ragazzo ballante = che balla – Момчето, което танцува
• като съществително: Sono dei bravi assistenti – Те са чудесни помощници

МИНАЛО ПРИЧАСТИЕ – PARTICIPIO PASSATO

 Образуване:  махаме окнчанието на инфинитива и слагаме окончание за съответното спрежение

Съществуват и много неправилни форми на минало причастие (виж списъка в края на справочника).

Употреба

• като съществително: La passeggiata era veramente piacevole – Разходката беше наистина приятна
• като прилагателно: I fratelli Rossi sono delle persone distratte – Братята Росси са разсеяни хора
• абсолютно причастие:
• когато изразява действие, което ще се извърши преди друго действие: Tornata a casa faro un bel bagno = Dopo che saró tornata a casa…. – Като се върна в къщи, ще си взема един хубав душ
• когато изразява действие, което е извършено преди друго действие: Uscito di casa, ho notato che avevo dimenticato le chiavi = Dopo essere uscito…. – Като излязох от къщи, установих,ч е съм си забравил ключовете

Видове времена

• Прости/ Semplici– образуват се като към корена поставим окончанието на съответното време
• Сложни/ Composti – спрягаме спомагателния глагол в съответното време и прибавяме миналото причастие на смисловия глагол

Наклонение на глагола

• Изявително/ Indicativo – говорещия представя даденото нещо като факт
• Подчинително/ Congiuntivo – говорещия изразява субективна гледна точка
• Условно/ Condizionale – говорещия изразява желания, намерения, представи
• Повелително/ Imperativo – говорещия изразява покана, заповед, молба

Спомагателни глаголи

Спомагателните глаголи в италианския език са два: ESSERE и AVERE. Те се използват самостоятелно ( със собствения си смисъл СЪМ и ИМАМ) и за образуване на сложните времена, където губят смисъла си. Спрягат се неправилно.

СЪМ и ИМАМ  в СЕГАШНО ВРЕМЕ

PRESENTE INDICATIVO di ESSERE ed AVERE

ESSERE – СЪМ                                                                  AVERE – ИМАМ

io                    sono                                                               io                    ho

tu                    sei                                                                  tu                    hai

lui, lei             é                                                                     lui, lei             ha

Lei                  é                                                                     Lei                  ha

noi                  siamo                                                             noi                  abbiamo

voi                  siete                                                               voi                  avete

loro                 sono                                                               loro                 hanno

Учтивата форма на италиански е в 3 л.ед.ч – Ви = Lei

1. ESSERCI – ИМА (безлично)

На италиански, когато искаме да посочим, че някъде има нещо, използваме глаголът ESSERCI, а не AVERE.  Безличният глагол ИМА се спряга в 3 л единствено или множествено число

ед.ч.                  мн.ч.

c’ é                    ci  sono

C’é una macchina di fronte la casa mia – Има една (някаква) кола пред къщи

Ci sono molti studenti nella classe – Има много ученици в клас

2. Модални глаголи – Verbi modali

DOVERE – POTERE – VOLERE  / ТРЯБВА – МОГА – ИСКАМ /

В някои времена са правилни, в други са неправилни.

Използват се с друг глагол, който остава в инфинитив; между двата глагола няма предлог (на български слагаме частицата „да”: „мога/искам/трябва ДА отида”).

Когато имаме конструкция ГЛАВЕН + ПОДЧИНЕН ГЛАГОЛ (подлогът е един и същ), тогава главният глагол може да бъде модален или обикновен; при втория вариант между двата глагола има предлог.

Ако имате въпроси как се образува това причастие на италиански, оставете коментар под публикацията!

© 2026 Илиана Дечкова