author: Penka Yaneva
По време на бременността всички родители си изграждат някакви представи, имат планове и мечти за бъдещото им дете. Как ще изглежда, какъв цвят ще са очите и косите му, какъв пол ще е, по какъв начин ще общуват с него и какви чувства ще изпитат след появата му. Но за жалост мечтите и представите не винаги съвпадат с реалността. Понякога тя е „брутална“. Никой родител не живее с нагласата, че ще роди и отгледа дете с увреждане, било то физическо или психическо. И когато това се случи, тази реалност връхлита като „мощно цунами“.
Първоначалния стрес, който възниква от поставената от специалисти диагноза на детето, често прераства в разочарование, вина, паника от неизвестното и страх от несправяне с отглеждането на детето. Не е леко за нито един родител да чуе, че детето е с диагноза, свързана с нарушения в развитието му. Желаното дълго, радостно очакване на малкото ангелче понякога може да бъде доста болезнено с противоречиви чувства и емоции. Изправен пред не лек път с предизвикателства от различен характер, родителят не веднъж бива разкъсван от разочарование, тъга, гняв и вина. За да преживее тези чувства, родителят се нуждае от по-голяма информираност за състоянието на детето, последиците и лечението на заболяването. Адаптацията и приемането са бавен процес на борба на родителя със самия себе си и преминава през различни етапи. В повечето случаи едно такова дете бива приемано от семейството си едва ли не като „наказание от съдбата“.
Attitude towards children with disabilities today in our country and around the world
За всяко едно семейство грижата за дете с физически или ментални проблеми е предизвикателство, осеяно с безброй въпроси, страхове от бъдещето и чувство на безпомощност. Сблъскването с неяснотите, с които трябва да се справя едно семейство с дете с увреждания са много: какво е здравето му в настоящият момент, каква е прогнозата в бъдеще, колко често ще се провеждат медицински прегледи, процедури и лечение. Настъпва голяма промяна в семеен, професионален и социален план. При някои родители се поражда чувство за вина за състоянието на детето, а при други настъпва чувство на отричане, пренебрегване на проблема, което води до необективна гледна точка и евентуално забавяне на диагнозата и лечението на детето. В такива случаи е важно как родителите се адаптират към състоянието на детето, през какви етапи на осъзнаване минават и реагират спрямо него. Реакциите на родителите, първоначални или последващи, са обосновани в много голяма степен на това как изобщо в обществото се възприемат децата и хората с увреждания. Реакцията на околните – роднини, приятели и познати и съвършено чужди хора оказва голямо влияние върху чувствата, емоциите, а често и върху поведението на тези родители.
В повечето моменти родителите реагират на реакциите на децата, техните емоции и социално общуване, по начин, който да действа благоприятно на тяхното здравословно развитие. У много родители се поражда чувство на скръб, която таят дълго време в себе си или остава за постоянно. За да се възстановят и превъзмогнат това чувство е нужна подкрепа и опора от близки, партньор и роднини. Адекватна информация и насоки за лечение и рехабилитация от специалисти може да помогне родителя да смени фокуса си и да изгради нова представа, надежда и очаквания за отглеждане на детето.
Въпреки първоначалния стрес обаче, една не малка част от тези родители в крайна сметка приемат реалността такава, каквато е. И решават, че съдбата се опитва просто да им даде „житейски урок по любов“. Любов безусловна и безгранична.
The needs of children with disabilities and their place in society
© 2024 Iliana Dechkova