In the last dozen years, it has become a common practice for foreign citizens, mainly from Western Europe, to come to Bulgaria and stay here permanently. They are rarely employed, most of them are pensioners. They come here to visit friends, they don't know the language, but at some point they decide to stay...temporarily or permanently. Why? – is the main question. What makes them leave family and friends, everything familiar and familiar and embark on this adventure? Aren't they afraid they won't make it mostly because of the language barrier?
You will see different points of view, a different way in which foreigners of the same nationality perceive Bulgaria and Bulgarians - different both from our perceptions of ourselves and among themselves. Some of them I know personally and have communicated enough to get to know them. I will also tell you my point of view.
ЕТТОРЕ РУСО
Етторе Русо пристига във Варна през февруари 2014 г. Живее тук 5 години и през 2019 г. се връща за кратко в Италия, но в началото на 2023 отново пристига тук. Етторе е бивш пожарникар. Няма семейство в Италия. Харесва Варна, защото е на брега на морето като родения му град Неапол. Животът тук според Етторе е спокоен и това е главното, което го привлича да остане в България. Още с пристигането си се е влюбил в града. Това, което го привлича тук е уважението между хората и факта, че правилникът за движение се спазва на 100 %. По улиците е чисто – казва Етторе, общината се грижи за парковете и градините и всичко е красиво в сравнение с родния Неапол.
На въпроса ми за езиковата бариера и с кого общува повече – с българи или италианци, Етторе отговаря така: „ За съжаление не общувам с българи, защото не мога да науча езика, но бих искал. Използвам около десетина думи, главно за да поздравявам и благодаря. Със сънародниците ми също не общувам много, всеки си живее собствения живот. Аз съм човек, който иска да се социализира, но ми е трудно в чужбина със своите. Има много завист и ревност между италианците в общността тук.“
Дали ще се върне окончателно в Италия? „Определено не“ – отговаря уверено Етторе. „Както вече казах, върнах се за малко, само за да разбера, че тук, в България се чувствам по-добре. Животът ми е спокоен и еднообразен. Когато времето е хубаво често се разхождам в Морската градина или в центъра с верния си другар кучето Зара.
ДАВИДЕ ЛА БОЛЛИТА
Давиде живее и работи във Варна от 7 години. На въпроса защо именно Варна и България, ми отговаря така: „ Това беше съзнателен избор за моето културно, лично и професионално израстване. Тук се чувствам добре и в хармония и с хората, и с храната, и с мястото“. Според Давиде има много разлики, но и много прилики между италианците и българите, но му е трудно да обобщи всичко в няколко думи и примери.
Давиде е изключително отворен към общуването с хора и няма предпочитания дали ще общува с италианци или българки, както правят някои негови сънародници. За себе си разказва: „В последната година прекарвам много повече време в България, но често се връщам в Италия, за да прекарам малко време с най-близките си хора. Смятам себе си за интензивен в работата си, но в същото време като характер съм спокоен и умерен. През живота си имах възможността да пътувам в много страни по света и да опозная много реалности и хора, но тук, в България, се чувствам като у дома си.“
Поводът да дойде за първи път в България честването на годишнината на великия български бас Борис Христов през 2014 г. Давиде пристига тук като изпълнителен мениджър и започва усилено сътрудничество с директора на театъра. Двамата успяват да привлекат на родна почва няколко важни артисти от чужбина, продуценти, мениджъри на международни музикални събития, които Давиде започва да ръководи. След години на успешно сътрудничество, през 2018 г. е поканен да стана артистичен консултант на Варненския театър. Роля, която той приема с ентусиазъм и която изпълнява с удоволствие и до днес.
© 2023 Iliana Dechkova