autore: Penka Yaneva
Съвременното отношение към децата с увреждания е ясен лакмус за зрелостта на едно общество. Докато в световен мащаб се налагат модели на пълноценно приобщаване, у нас реалността все още често се сблъсква със стари предразсъдъци и институционални дефицити. В тази статия ще направим паралел между практиките в чужбина и ситуацията в България днес.
В някои европейски страни, когато се роди дете с увреждане не се дава достатъчна информация и подкрепа, не се осигурява животоспасяващо лечение от държавата и родителите са принудени сами да намерят начин да заплатят за него. Това се прави с цел да убедят родителите да оставят детето си в институция, като най-добра възможност за отглеждане и развитие на детето. Поради тази липса на информация, родителите чувстват, че нямат друга алтернатива и настаняват детето в институция с нагласата, че ще получи по-добра грижа.
La famiglia dovrebbe essere il primo e principale ambiente per lo sviluppo di un bambino. Il ruolo della famiglia nello sviluppo e nella crescita di un bambino con disabilità è particolarmente importante. Nel suo ambiente naturale, il bambino riceve cure, educazione e comunicazione con genitori e parenti. Purtroppo, nel nostro Paese esiste ancora una discriminazione nei confronti dei bambini con disabilità nelle scuole. Lo ha affermato l'Associazione dei Genitori di Bambini con Epilessia, che porta l'esempio di un bambino di quarta elementare affetto da epilessia. Secondo l'insegnante, il bambino non si adattava alla situazione al livello degli altri studenti. Persino i genitori non sono tolleranti nei confronti dei bambini con disabilità, sostiene l'Associazione. Questo atteggiamento crea ostilità tra i bambini.
Предполагаемият брой на децата с увреждания и затруднения в развитието в Bulgaria е около 32 000, въпреки че няма пълни данни за точния им брой в страната. През последното десетилетие бяха затворени всички домове за деца с увреждания и половината от Домовете за медико-социални грижи, което доведе до значително намаляване на броя на децата в институционална грижа — от 7 587 през 2010 г. до 633 в края на 2018 г. С приетия в края на 2015 г. Закон за предучилищното и училищно образование бяха създадени условия за приобщаване на децата с увреждания в общата образователна система. През учебната 2018 – 2019 г. 22,035 деца с увреждания и специални потребности посещават училища и детски градини.
Nonostante gli sforzi nazionali, tuttavia, i bambini con disabilità rimangono uno dei gruppi più isolati e invisibili della società. Sono a maggior rischio di separazione dalle loro famiglie biologiche, hanno maggiori probabilità di vivere in istituti o di non frequentare la scuola o l'asilo. Secondo i dati del 2018, circa il 90% di tutti i bambini nelle case di cura e assistenza medica e sociale per bambini e il 50% dei bambini nei centri di accoglienza di tipo familiare sono disabili. Il numero stimato di bambini con disabilità che non frequentano la scuola è di circa 10.000. Inoltre, è dimostrato che molti giovani con disabilità di età compresa tra 15 e 24 anni non sono impegnati nel lavoro, nell'istruzione o nella formazione.
© 2026 Iliana Dechkova