Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Легендите

Всяка година на 2 февруари се празнува – Петльовден. В миналото българският народ го е празнувал като специален ден – празник на момчето. Съществуват паралелни легенди за този ден. И в двете предания денят е посветен на запазване и съхранение на мъжката рожба.

В старо време през турско робство се е събирал кръвен данък. Турската войска минавала от село в село всяка година и събирала най-здравите и красиви мъжки рожби, годни да бъдат обучени за турски войници като еничери. Децата никога повече не виждали семействата си. За да знаят турците от къде са минали, намазвали портите с червена боя. В едно село жените се изхитрили и когато разбрали, че войската идва да вземе кръвния си дан, във всяка къща, където имало момче за даване, майките заклали петел и намазали портата с кръвта му. Така войската подминала селото и децата били спасени. Според други истории, когато турците наближили къщата, майката плачела и нареждала, че си е убила момчето, само и само да не го даде за еничерин. Войниците се стъписали пред отчаянието на жената и напуснали селото. Така били спасени всички момчета.

Друга легенда разказва за времето, когато цар Ирод заповядал да се избият всички младенци, в търсене на новия цар. Една майка, за да спаси рожбите си, накървила портите с кръвта на петел и така объркала войската.

Символът на петела

Петелът в християнската и предхристиянска традиция е символ на раждането, на новото начало, на Слънцето и Възкресението.

Още предната есен бащата нарича петела, който ще се заколи на този ден. Ако в къщата няма момче, майката носи петел в „мъжка” къща, там да и го заколят, че да добие и тя мъжка рожба и да има кой да продължи рода. Когато се заколи петелът, с  кръвта му се напръсква прага на къщата и се маже челото на момчето за здраве. На този ден не се докосва нищо остро, за да не се родят децата с белези. Закланото животно се сготвя – пече се или се вари цял, в някои краища на страната от него се раздава на съседите за здраве. На трапезата има и пресен хляб или баница, а за пиене греяно вино с черен пипер. На мъжете и на не раждали жени е забранено да участват в ритуала. Майката на младия „петелар” коли жертвеното животно – пред прага на къщата, на дръвника, в градината. Освен да напръска двора с кръвта, майката намазва и вратите към улицата. Перата от опашката се изскубват и се използват за украса .

Днес във варненското с. Голица обичаят е силно е запазен. Там е и единственият паметник на петел.

© 2023 Илиана Дечкова