Изгонена

Парите, с които тръгнах свършиха отдавна. Свършваше и малкият аванс, който ми дадоха. Заплатата си за юли според договора щях да получа до средата на август. Обадих се на Ивето и я помолих за 50 евро заем. Тя се прибираше в България с приятеля си горе-долу когато щях да тръгвам и аз. Дните се нижеха бавно. За моя изненада и Ани заяви, че напуска. Решихме да пътуваме заедно и запънахме да търсим билети. Самолетните бяха по 250 евро, сума, непосилна и за двете ни. Оставаше автобус. Два дни път в адската лятна жега не беше най-добрата възможност, но се оказа единствена, да не кажа и трудно постижима. Оказа се, че няма места! Нормално, в първите дни на август всички се прибираха. В две фирми намерихме билети, но само по един. А бяхме решили твърдо, че ще пътуваме заедно. Все пак имахме късмет и един следобед успяхме да купим последните два билета за София. По 95 евро на човек. Доста солено, но нямахме избор.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 1 – Отивам на гурбет

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 2 – Изгубих се

Междувременно Дора се върна. Харесах я. Кротка жена, изстрадала, с пръснато семейство. Обаче нямаше къде да спи. В квартирата имаше само три легла, а ние бяхме четири. На въпроса защо се връща по-рано от предвиденото тя само смотолеви нещо, но не ми даде ясен отговор. Квартирите се плащаха от Плъха. Ние си поемахме ток, вода, газ, комуникации. Излизаше сравнително евтино, заради газта. Аз си бях платила до края юли предварително, имахме уговорка ако има нещо за доплащане, а вероятно щеше да има, Милена да ми го удържи от заплатата. Тоест – на мен ми се полагаше да спя в квартирата. Да, обаче Милена и Венера решили друго. И ми заявиха една сутрин, че трябва дас е преместя другаде последните четири дни.

Те луди ли са!? Или си правят дебелашка шега… Не било шега, нали съм имала братовчедка… сякаш тя ми беше длъжна. Обясних, че момичето живее в жилището на приятеля си, той дори не и беше съпруг тогава. В крайна сметка звъннах на Ивето и тя ми заяви, че няма никакъв проблем за нея или за Диего, но за три дни. Те тръгваха един ден по-рано от мен и нямаше как да ме оставят да спя сама в жилището им. Естествено. Но… три дни бях уредена.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 3 – Преследването

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 4 – Мароканска чест

Опаковах целия си багаж и в най-голямата жега по пладне затътрих куфари и чанти с багаж за три месеца по прашните улици на Падова. А квартирата не беше близо. Имаше някакъв автобус до там, но после нямаше как да го ползвам за работа. Затова реших да ида пеш, за да видя пътя. Тя ми прати локация и тръгнах. Сама. Ани беше излязла някъде, а Венера и Дора не благоволиха дори да ми помогнат да си изкарам куфарите на улицата. След час и половина пристигнах. Апартаментът беше в много хубав квартал, в модерната част на града, докато аз бях в историческия център. Пътят ми минаваше по един мост и пресичаше парк. Разтоварих се, хапнахме, побъбрихме и после легнах да почина. Щях да спя на канапето в дневната. Оставиха ми ключ и всеки си тръгна по задачите.

Към 4 сутринта свършихме работа и аз поех бавно и уморено към новото си жилище. Не исках и минута повече да седя около Венера. Всеки път, когато беше покрай мен ми идеше да повърна или да я ударя. Толкова я възневидях. Вървях бавно по пустите улички, беше тъмно. Стигнах парка и вече едва влачех краката си. Оставаше малко, но след цяла нощ къртовски труд да ходиш още час и половина пеш си беше гадно. Затова изобщо не видях заспалия бездомник, в когото се спънах. Малко остана да падна в реката. Явно не бях чак толкова голям карък. И двамата се стреснахме, той се развика и ме подгони. Как се бяга с отекли крака и тяло, изнурено от умора само аз си знам. Прибрах се и направо си легнах. Не исках да ги будя, тропайки в банята, която беше до спалнята им. Щях да се изкъпя после.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 5 – Отивам в Падова

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 6 – Саботажът

Бях се наспала вече, когато Митко звънна да ме провери. Като чу за среднощните ми изпълнения с падуанския бездомник направо ми заповяда да се прибирам в старата квартира и да тръгвам от там в някакъв по-приличен час, поне на зазоряване. Съгласих се. Три дни рано сутрин почивах за малко на стола в градината и дремех.

Към пет – пет и половина се надигах и тръгвах за поредния преход от час и половина. Толкова рано нямаше автобуси. Минавах покрай един ранобуден продавач на плод-зеленчук. Симпатичен старец, който ме заговори първата сутрин какво прави толкова рано само момиче по улиците. Купувах кафе за двама ни, бъбрехме, а той ми подаряваше плодове. Въпреки кафето, когато се приберях, заспивах в движение на път за канапето.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 8 – Нощ под звездите и Три дни път с камили

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 9 – Последващи разкрития

Втората сутрин тръгнах към Ивето малко след 5 сутринта. По улиците вече мърдаха хора, впечатлих се от една дама, която излезе от къщи с официална, делова рокля, с токчета, изкара от гаража колело, сложи токчетата в сак, нахлузи маратонки, метна се на колелото и потегли. Това ме развесели. Продължих по една главна улица, когато ме застигна звън от звънец на колело. Обърнах се. Един негър ми се хилеше закачливо и се правеше все едно ще ме сгази. Започна да се закача, типично по италиански и да флиртува. В 5 сутринта! Човече, в този безобразен час нямаш никакъв шанс, освен ако не ме телепортираш директно в леглото ми. Сама. Полигавих се с него, после той си пое по пътя, аз по моя.

© 2025 Илиана Дечкова