Опознавам Бристол – събота 15 февруари
На другия ден направихме кафе и започнахме дебати къде да ме водят. Предвид времето и вероятността да завали, избрахме разходка из Бристол. Първо отидохме до кметството и катедралата.
Bristol City Hall – Намира се на College Green, в подножието на Park Street и точно срещу Bristol Cathedral. Изграден в нео-георгиански стил, с лека конкавна форма и тухлено-чисти фасади, завършени с Portland stone и висок покрив. На върха на двете крайни крила са разположени позлатени еднорози – символ на Бристол . Поставен е фундамент през 1938 г., но строежът е забавен заради Втората световна война; завършен през 1952 г., а официално открит от кралица Елизабет II на 17 април 1956 г. От 2012 г. официално се именува City Hall, след като кметът George Ferguson премахва старото наименование. Главната зала: приемната е облицована с Doulting камък и мрамор от Италия в черно-бяло; в нея има часовник с астрологични символи и показател за вятър. Council Chamber – залата на Общинския съвет: таванът е произведение на John Armstrong с мотиви на Бристол, морски кораби и символи като „Enterprise, Wisdom, Industry, Navigation“ . Conference Room – конферентната зала: таван, дело на Sir Walter Monnington, с тематика „молекулярно и атомно сливане“ . Lord Mayor’s Reception Room – приемната на кмета: английски орех, фриз с гербове на занаятчийски гилдии и имената на известни бристолци, изписани със злато. Към днешна дата кметството обслужва над 2 000 служители и е церемониален център, както и място за сватби, официални срещи, и обществени събития . Стоях на College Green, а пред мен – плавният полукръг на City Hall, отлят в охра и злато. Водната „рована“ около сградата отразяваше фасадата като огледало – дишаше, дори без шум, тъй като водата беше неподвижна. Над мен се поклащаха листа на дървета и еднорозите на края блестяха в слънчеви лъчи – митични пазители на архитектура, която говори за град и история. Направихме си снимки и продължихме.
Следваща спирка – Bristol Museum & Art Gallery – Музей и художествена галерия в Бристъл. Разстоянието между City Hall (Кметството на Бристол) и Bristol Museum & Art Gallery е кратко. Това не е просто „път“, а малък урбанистичен спектакъл, съчетаващ архитектура, природа и атмосфера. Поехме по Park Street – една от най-красивите и стръмни улици в Бристол. Но не стигаш до върха – музеят е в ляво, преди това. Малки книжарници, антикварни магазини и кафенета и пекарни с аромат на топъл хляб. Подминахме и сградата на Wills Memorial Building (част от Бристолския университет) – величествена, готическа, с кула, която се извисява над града. Малко преди кръстовището, вляво, се открива Bristol Museum & Art Gallery.
Скрит зад класическата си фасада с колони и скулптури, Bristol Museum & Art Gallery не ми се струваше като нещо особено в първия момент. Типична сграда в стил „британска строгост“ — внушителна, малко строга, с онази тишина, която не знаеш дали е от уважение или от самота. Но щом прекрачих прага, светът се смени.
От мраморните подове и тежките дървени врати влязох в лабиринт от светове – египетски саркофази, китайски вази с дракони, натрошени гръцки статуи, които сякаш още шепнат истини през вековете. А точно след това – динозавър, висок почти до тавана, застинал в скелетна безсмъртност, като пазител на детското въображение. Имаше деца, които сочеха с пръст и се смееха. Родители, които се правеха на знаещи.
Обиколих залите без посока. В този музей няма просто експонати. Има гласове. Някои викат, други прошепват. Трябва само да се заслушаш. Накрая естествено се наредих на опашката в магазинчето за сувенири. Купих си молив и фосил и няколко джунджурии за племенниците.
Когато излязохме валеше тихичко. Тръгнахме по обратния път. Децата вървяха напред и си бърбореха техните си неща. Въпреки голямата разлика във възрастта, двамата бяха неразделни. А каката не отделяше поглед от малчо, особено когато пресичахме или се пръскахме в тълпата. Върнахме се отново на College Green и аз с нетърпение се отправих към входа на Bristol Cathedral – Катедралата на Бристол. Основавана е през 1140 г. като Augustinian Abbey of St Augustine. Катедрала става през 1542 г., по време на управлението на Хенри VIII, когато манастирът е превърнат в катедрала на новооснованата англиканска епархия на Бристол. Съчетава готически стил от XIII–XIV в. с по-късна викторианска фасада (XIX в.). Част от оригиналната нормандска архитектура все още е запазена – особено в източния край и криптата – най-древната част – от XII век. Сводовете са изключително красиви, приличащи на каменни цветя, особено в хора и източната част. А стъклописите – ярки, модерни и класически, някои от които са оцелели след Втората световна война.
Нямаше много хора и забелязахне, че в части от сградата правят някакъв ремонт. Намерих място, от където да си взема свещ и пак там всеки оставяше съответната сума. Продавач на свещи нямаше, не забелязах и някой да се скатава с плащането. Поседяхме малко вътре, наслаждавайки се на величествената обстановка. Имаше нещо в тишината там – като дъх на история, като тиха увереност, че светът може да спре за миг… и да те чуе. Но както винаги на Марти му доскуча и взе да мрънка да си тръгваме.
© 2025 Илиана Дечкова