„Нищо не е нито добро, нито лошо, мисленето го прави такова”
У И Л Я М Ш Е К С П И Р
НЛП използва модели и техники от психологията, антропологията, социологията, философията, биологичната еволюция и различни езотерични учения и други области на човешкото знание за описание и разбиране на човешкото поведение (осъзнато и неосъзнато) и неговото бързо изменение. НЛП се прилага за:
- ефективна комуникация
- постигане на цели
- решаване на проблеми и конфликти
- взимане на решения
- въздействие над другите и работа с хора,
- водене на преговори и убеждаване
- психотерапия
- в маркетинга и продажбите
- при много други ситуации от живота
Всички успешни хора използват НЛП (осъзнато или не)
Защо НЛП е важно за нашия успех в живота, в кариерата, в личните отношения и като цяло за личностното ни развитие? На практика всички успешни хора според мен, по един или друг начин ползват НЛП техники при общуването с другите или при постигане на целите си: от политици, бизнесмени и мениджъри до обикновени продавачи, сервитьори, шофьори или ИТ специалисти. Малко хора, обаче осъзнават, че използват НЛП техники, тъй като не познават НЛП. Те са се научили на различни техники от своя опит, по метода “проба и грешка”. В това няма нищо лошо, всеки се учи от своите успехи и неуспехи в миналото.
Повече упражнения за представите, езикът и програмата ще намерите в книгата „Рисувай живота си сам“
Представите
Ние изграждаме структурата на вътрешните си представи чрез петте си сетива – зрение, слух, осезание, вкус и обоняние. С други думи, ние си представяме живота под формата на зрителни, слухови, кинестетични, вкусови или обонятелни възприятия. Каквито и преживявания да са се запечатали в съзнанието ни, те са представени чрез тези сетива и главно чрез трите основни категории – зрителните, слуховите или кинестетичните (идващи от осезанието) послания.
По отношение на вътрешните ни представи можем да променим две неща – какво и как си представяме. Например ако си представяме възможно най – лошия вариант, можем да се променим, като си мислим за най – добрия вариант. Много от нас имат в съзнанието си ключове, които карат мозъка да реагира по определен начин. Някои хора например са установили, че когато си мислят нещо като много важно, обикновено мотивацията им се засилва. Други констатират, че тонът на гласа, който използват, когато си говорят за нещо, оказа огромно влияние върху мотивацията им. Почти всички ние разполагаме с определени ключови признаци или белези, които задействат незабавни реакции вътре в нас. След като открием различните начини, по които си представяме нещата, както и какво въздействие ни оказват те, ние поемаме в ръцете си контрола върху съзнанието си и започваме да си представяме нещата по начина, който ни прави по – силни.
Ако някой получи резултат, който искаме да моделираме, не е достатъчно да знаем простия факт, че си е представил нещо в съзнанието си, или че си е казал нещо. За да получим достъп до това, което става в съзнанието, имаме нужда от по – точни средства. Тук именно е мястото на видовете сетивност. Те са като определените количества съставни части, необходими, за да се получи резултат. Те са най – малките и най – точните градивни блокчета, които образуват структурата на човешките преживявания. За да можем да разберем и следователно да контролираме визуалното преживяване, трябва да знаем повече за него. Трябва да знаем дали е ярко или тъмно, черно-бяло или цветно, движещо се или неподвижно. По същия начин ще искаме да разберем дали дадено слухово съобщение е силно или слабо, близко или далечно, резониращо или с тенекиен звук. Ще искаме да знаем дали дадено кинестетично изживяване е меко или твърдо, остро или обло, гъвкаво или твърдо.
Друго важно отличие е дали сте съпричастни към дадена представа или не. Когато сте съпричастни, вие я изживявате така, като че ли присъствате на събитието. Виждате го със собствените си очи, чувате и чувствате, сякаш сте там. Обратно, при дистанцирането от представата по време на преживяването, вие като че ли наблюдавате себе си отстрани, все едно че гледате филм за самите себе си.
Отделете минута, за да си припомните някое ваше скорошно приятно изживяване. Всъщност, влезте в това усещане. Представете си какво сте видели с очите си: събитията, картините, цветовете, яркостта и т.н. Чуйте това, което сте чули тогава: гласовете, звуците и т.н. Почувствайте това, което сте почувствали: емоциите, температурата и т.н. Изпитахте ли го? Сега излезте от тялото си и почувствайте как излизате от ситуацията, но наблюдавайте от място, от което все още може да се видите. Представете си преживяното сякаш гледате на филм. Каква е разликата в усещанията ви? В кой случай чувствата са по – силни – в първия, или във втория случай? Разликата между двата случая е разликата между съпричастието и дистанцирането.
Като използвате разликите във видовете сетивност, като например съпричастие или дистанциране, можете корено да промените усещането си за живота. Не забравяйте, всяко поведение е резултат от състоянието, в което се намирате, а състоянията ни се създават от вътрешните ни идеи – от нещата, които си представяме, казваме и т.н. Така както режисьорът може да промени ефекта, който филмът му има върху публиката, така и вие можете да промените ефекта, който събитията в живота ви имат върху вас. Режисьорът може да промени ъгъла на камерата, силата и вида на музиката, скоростта на движението, цвета и качеството на образа и с това да създаде у публиката състояние, което иска. Можете да управлявате мозъка си по същия начин, за да генерирате точното състояние или поведение, което подкрепя най – висшите ви цели или нужди.
УПРАЖНЕНИЕ 1: Извикайте в съзнанието си някой много приятен спомен. Може да бъде скорошен или отдавнашен. Просто затворете очи, отпуснете се и си го припомнете. Сега увеличете яркостта. Почувствайте как с увеличаването на яркостта на образа, състоянието ви се променя. След това искам в състоянието си да доближите образа до вас. Направете го по – голям. Какво става, когато променяте образа? Променя се и силата на усещането, нали? За повечето хора увеличаването на размера и яркостта и доближаването до приятния спомен създава още по – силен и по – приятен образ. Увеличават се силата и удоволствието от вътрешното представяне. Вие сте в приповдигнато и по – радостно състояние.
Всички хора имат достъп до трите категории (или системи) за представяне – зрителна, слухова и кинестетична. Хората обаче се осланят в различна степен на различните системи. Много хора си осигуряват достъп до съзнание, главно по зрителен път. Те реагират на картините, които си представят. Други използват главно слуховата система. Трети – кинестетичната. Тези хора реагират най – силно на това, което чуват или чувстват. Така че след като почувствахте разликата при промяната на зрителните кадри, нека направим същото и с другите системи на представяне.
Езикът
Езикът ни дава много примери за силата на нашите представи. Какво имаме предвид. Когато казваме, че даден човек има „блестящо” бъдеще? Какво чувствате, когато човек споделя, че бъдещето му изглежда „мрачно”? Какво мислите, когато говорите, че нещо „хвърля светлина” върху дадена тема? Какво имаме предвид, когато казваме, че някой е „раздул” нещата прекалено много, или че е „изкривил” представата за нещо? Какво имат предвид хората, когато казват, че нещо им „тежи” на ума, или че умът им е „блокирал”? Какво имате предвид, когато казвате, че нещо „звучи добре”, че в ума ви „светва сигнална лампичка”, че всичко „идва на мястото си”?
Обикновено предполагаме, че тези фрази са просто метафори. Това не е така. Те представляват съвсем точни описания на това, което става в нашия ум. Спомнете си как преди няколко минути се съсредоточихте върху един неприятен спомен и го увеличихте. Припомнете си как това подчерта отрицателните аспекти на преживяването и ви постави в отрицателно състояние. Можете ли да намерите по-добър начин да опишете преживяването от този, да кажете, че нещата са прекалено „раздути”? Това показва, че ние инстинктивно знаем колко могъщи са нашите умствени представи. Помнете: ние можем да управляваме мозъка си, не е нужно той да ни управлява.
Упражнение 1: Ето едно просто упражнение, което помага на много хора. Случвало ли ви се е да ви измъчва някакъв настойчив вътрешен диалог? Имали ли сте случай, когато мозъкът ви просто не иска да замълчи? Често мозъкът многократно повтаря определени диалози. Ние спорим със самите себе си, опитваме се да победим в стави спорове, или да разчистим стари сметки. Ако ви се случи пак, просто намалете силата на звука. Направете гласа в съзнанието си по – мек, по – далечен и по – слаб. Това решава проблема за много хора. Случва ли ви се да провеждате вътрешни диалози, които винаги ограничават възможностите ви? Чуйте ги сега да казват същото, само че със секси глас, с почти флиртуващ тон: „Не можеш да направиш това”. Какво е чувството ви сега? Може се чувствате дори по – мотивирани да направите това, което гласът ви казва да не правите. Опитайте и почувствайте разликата.
Програмата
След като вече знаете какво да правите с новите знания, които имате, можете да започнете да направлявате мозъка си и да създавате състояния, които ви подкрепят да живеете живот с желаното и заслуженото качество.
Упражнение 1: Как достигате до чувството на безизходица или депресия? Представяте си нещо и правите от него огромен образ в състоянието си? Непрекъснато си говорите с тъжен тон на гласа? Ами как създавате възторжени, весели чувства? Формирате ли ярки картини? Как се движат те – бързо или бавно? Какъв тон на гласа използвате, когато си ги казвате на ум? Да предположим, че някой обича да работи, а вие – не, но бихте желали да се промените. Открийте какво прави той, за да създаде това чувство, използвайки упражненията по-горе. Ще бъдете потресени от това, колко бързо сте в състояние да се промените.
Има хора, които са се подлагали на терапия с години, решават своя проблем и променят състоянието и поведението си само за минути. В края на краищата чувствата на безизходицата, депресия и екстаз са процеси, създадено от специфични умствени образи, звуци и физически действия, които вие съзнателно или несъзнателно контролирате.
Осъзнавате ли, че като използвате тези средства по ефективен начин, можете да промените живота си?
© 2025 Илиана Дечкова