Нощ под звездите

Дойде последната вечер. Последният ми ден не беше работен, но трябваше да остана, защото автобусът тръгваше на следващия ден. Ивето си беше тръгнала и аз обратно дотътрих куфарите си при Венера и компания. Дора искрено се закъхари къде ще спя, опитаха да свалят дюшека от едното легло на земята, но нямаше как която и да е да спи само на пружина. Оставихме това за после. В някакъв момент ги чувам да говорят за вино и покупки. Обърнах се, те ме видяха и Венера ме пита искам ли да се включа във виното, щели да го купуват общо, за изпроводяк. Мислех да откажа, но се съгласих. Какво път, аз съм над нещата.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 1 – Отивам на гурбет

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 2 – Изгубих се

Дора и Венера излязоха да пазарят. Върнаха се и взеха да нареждат масата, а ние с Ани за последно проверявахме багажа си. По едно време се наредихме на масата и аз установявам, че те са купували заедно и храна. Но мен не са ме предвидили. Т.е. за мен имаше чаша вино, но нямаше порция от общата храна. Венера взе да се тюхка и да преиграва, а Ани се стъписа, но не каза нищо. Взех си виното най-демонстративно, все пак бях платила за него и излязох на двора. Явно им стана много неудобно, защото самата Венера Милоска дойде да ми се моли да вляза при тях и да си делнем храната. Аз принципно имах какво да ям.

Този път не я изтърпях. Теглих и една нашенска, използвах и някои не много прилични епитети. Без да викам. Тихичко. Заявих, че времето е топло и ще спя на двора на стола, защото ако вляза и за една минута вътре ще се задуша от лицемерието и мерзостта им. После и казах в прав текст да ми се маха от очите, но преди това си взех бутилката вино. Който пил, пил.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 3 – Преследването

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 4 – Мароканска чест

Времето беше приятно топло. Наместих се на два пластмасови стола, бял и жълт. Тази нощ спах като бебе. Спокойна, под звездите. Дори китайците не вдигаха шум.

Три дни път с камили

Автобусът тръгваше в 10 часа някъде в нищото. Вървяхме пеш, всички дойдоха да ни изпратят. Естествено никой не посегна да ми помага с куфарите, аз и не очаквах, особено след снощното фиаско. Венера направи някакви напъни за нещо като извинение, но аз не и обърнах внимание и тя не настоя. Да не сме лицемерни поне в последните минути. Намерихме мястото трудно. Дълго вървяхме пеш, преди това с автобус някакъв. Не беше автогара, нито спирка, а някакъв път в индустриална зона извън града. Сериозно се притеснихме, когато мина десет, а автобус нямаше. Дали не бяхме объркали мястото… Звъннах в компанията и от там потвърдиха, че сме на правилната локация.

След час и половина в жегата автобусът дойде. Пътувал от Флоренция през Болоня и там спукал гума. Ама че късмет! Тръгнахме. Пътуването беше тежко. Жега 48 часа, въпреки климатика. Почивахме рядко и за малко. Спряхме в Триесте за кафе и тоалетна и влязохме в Словения. Беше еднообразно. Заспивах и се събуждах. През почивките успях да приложа и някаква лична хигиена. На границата с Хърватска имаше КПП, проверката мина гладко. Аз пътувах с лична карта. Когато влязохме в Сърбия  веднага се усети. Пътища с дупки, мръсни бензиностанции… наближавахме си към нашенско. Беше денем, когато стигнахме ГКПП Калотина и сърбите ни спряха. Накараха ни да слезем от автобуса. Отваряха багажи, рушкаха, заяждаха се.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 5 – Отивам в Падова

Една жена се разплака. Опитах се да я успокоя, казах и че те не заслужават да виждат унижението и слабостта ни.  Един мъж се опита да се заяжда, изнерви се, защото обърнаха куфара му с хастара, но друг го спря. Човекът беше прав, но граничарят имаш автомат. Ровиха, ровиха и мирясаха. След няколко минути бяхме на българска земя.

Стигнахме София и с Ани веднага хукнахме за билети. И за късмет аз установявам, че съм изхарчила последните си 20 евро за подарък на мъжа ми – италианско вино. И за някакви сандвичи по пътя. А мислех, че имам още пари. К‘во да прайш – математиката никога не ми е била силна страна. Да, обаче до Варна са почти 500 км, аз нямам кьорава стотинка, нямам и карта… започнах да се смея. Трябваха ми поне 35 лв. за билет. Ани искаше да ми заеме, но после къде щях да я търся да и ги връщам. През 2012 г. 35 лв. си беше сума. Казах и да се мята на първия рейс за Варна, посока Добрич и да не ме чака. Все пак това е София – имам приятели, роднини.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 6 – Саботажът

Звъннах на Борко, но той беше зает, обеща, че все пак ако не намеря друг начин, ще дойде. Набрах Дидо. Първо ми се смя и подиграва 5 мин, после ме заразпитва от де идвам и в какво съм се забъркала… пак… и каза, че няма проблем да дойде, но ако го почакам поне час. Ами ще чакам, де ще ида. У дома вече ги бях информирала за положението, всичко беше наред. Дори намерих из джобовете си някакви нашенски стотинки, които ми стигнаха за машинско кафе. Това си беше истински късмет.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 7 – Изгонена

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 9 – Последващи разкрития

Дидо, добър приятел, дойде ухилен до уши, даде ми 40 лв. и на опитите ми да се уговорим как и кога да му върна парите каза, че скоро ще идва във Варна в командировка, таман да се видим. Съгласих се. Купих си билет за 15.30 ч с Биомет.

© 2025 Илиана Дечкова