Преводаческата професия може да бъде много интересна. Особено при устен превод. Имам толкова смешни и абсурдни случки, че чак ми се губят подробностите. Срещаш се с нови хора, винаги има какво нов да научиш, пътуваш и опознаваш света. Усъвършенстваш езикови и психологически умения… абе, сладка работа. Събитията и героите са съвсем истински. Имената са с инициали от съображения за национална сигурност… Ха ха, глупости! Просто имената тук не са важни, а случките. Не знам колко бяха, не мога да броя до толкова.
Скоро не съм ходила на устен превод, не и от този тип като в историите. Баналните като ходене с клиент в банка, при нотариус или на лекар не се броят. Виж, в следствието на Първо районно е интересно. И там вече ме познават. Обаче всеки път, когато се видим с К. или М 1 се сещаме едновременно как рамо до рамо „спасявахме света“, но вместо чест и почитания, получихме порицание. А срещнем ли се с М.К. или Г.К. се поздравяваме с „дълъг, бял лук“ и си спомняме с умиление за Доня Чечилия и дългия път към дома.
Открехвам леко вратата към света на преводаческите неволи
През далечната 2009 г. работех в една фабрика в гр. Суворово като организатор производство. Тогава превеждах предимно писмено към агенции. Бях се регистрирала и в сайтове за фриланс. Един ден звъни телефона, някакъв инспектор от Каварна, даже се представи – италиански гражданин бил задържан, пита ще съдействам ли. Естествено. По-късно ми се обади адвокатът на задържания за подробности. Уговорихме се да ме вземат от Централна поща във Варна с полицейски автомобил към 17 ч. До тук нищо съмнително. Към края на деня адвокатът звъни и така между другото небрежно подхвърля“ „Ами да купите там някакви ваучери, че клиентът ми не е говорил с близките си, за около 20 минути разговор“. В първия момент не се усъмних, защото ваучерите щях да ги занеса на място и да ми ги платят. Обаче все пак нещо ме загложди. Споделих с колегите в офиса и всички единодушно решиха, че това са телефонни измамници. Увесих нос. Така ми се искаше да е реална поръчка. По пътя от Суворово до Варна колегите съвсем ме разубедиха. Да хукна с някакви съмнителни непознати… които обаче щяха да са униформени представители на закона, със специален автомобил… !? Беше странно. Звъннах на адвоката, той говореше шепнешком, едвам го чувах. Майка му била на легло, чакали я, не можел да говори. А само преди няколко часа си бъбрехме свойски. Затворих и звъннах на инспектора, който най-напред ми се обади. Обобщавам аз ситуацията в резюме и казвам:
част 2 – И текна реката на абсурдите
- Съжалявам, но не мога да купя ваучери, защото за 20 мин разговор това са много пари. Не нося толкова в брой, а банкова карта нямам в себе си.
Оня полудя. Взе да крещи, да псува… Ясноооо. Прекъснах го с въпроса:
- Господине, на вас какво точно ви трябва? Преводач или ваучери?
- Ваучери ми трябват – излая ми той в слушалката.
- Ами като ти трябват иди си купи – креснах му и аз и затворих.
част 3 – Балкански вещици спасяват света от извънземно нашествие
Аз си запазих номера му, даже подадох оплакване в полицията и исках да съдействам да ги хванат. Но полицаите взеха да ми мрънкат – ма то нямало как, ма било опасно, ма той вече си е сменил номера… Отвратена и ядосана си тръгнах. Мина около месец някъде. С децата пътувахме за Нови Пазар да приберем паричната награда на сина ми от националния акордеонен конкурс и да се видим с роднини. Тъкмо седнахме на кафе с братовчедка ми и телефонът звъни. Онзи номер! В първия момент изтръпнах. Но вдигнах, все едно с непознат говоря. И едва не умрях от смях. Същият човек, измамникът инспектор ми разказва същата сълзлива история: трябва им преводач за Каварна, италианец, брат му бил голяма работа, собственик на футболен отбор… бла-бла. По едно време го прекъсвам с въпрос:
- Значи ви трябва преводач, така ли? – питам аз и едва се сдържам да не се изхиля.
- Да – отговаря той леко изнервен.
- А ваучери да ви трябват? – забивам го и почвам да се хиля истерично.
Последва мощна псувня, чиито детайли ще пропусна. Затворих му. И като го метнах с СМС-и… „Много си прост. И за измамник не ставаш. Толкова не се ли сети да си отбележиш, че вече си ми звънял? „… и все в тоя дух. Повече не са ме притеснявали.
част 5 – На слух, на лист или на ухо – превеждаш според обстоятелствата
И от тогава като текна реката на абсурдите, та до днес.
© 2024 Илиана Дечкова