“Sicilia antica dellu mi cori, quanti ricchezzi ch ‘a’tteni tu!” – “Древна Сицилия, на моето сърце, колко богатства, притежаваш Ти.”
Ден 2 – 22 февруари, четвъртък – Сиракуза
Станахме към 7 часа сутринта. Кафето беше хубаво. Бяхме решили да ходим в Сиракуза с автобус. Насочихме се към спирката, която се оказа по-близо до очакваното. Квартирата ни се намираше в идеалния античен център на града, до Катедрала „Санта Агата“ – патрона на града, насреща и статуя на слон, символ на Катания. Стигнахме до piazza Paolo Borsellino, която се оказа спирка на много градски и извънградски автобуси. Заприказвахме се с едно семейство българи – те отиваха до Палермо. Купихме си билети, не помня вече колко бяха, около 10 евро или по-малко. Автобусът дойде скоро, пътувахме около час, наслаждавайки се на пейзажа. Шофьорът ни каза, че за да идем в центъра, трябва да слезем на последната спирка – corso Umberto.
Тръгнахме бавно по улиците, оглеждайки се за тоалетна. Срещу 0,50 евро ни пуснаха в един бар. Скоро стигнехме моста, който разделяше основната част от града от остров Ortigia. Нещо като Несебър с провлака. Преди това хапнахме сладолед и някакви закуски. Цените бяха съвсем поносими, като при нас, само че в евро. Една-две топки сладолед – около 4 евро, закуските между 2 и 4 евро. Пушихме, наснимахме се на моста и тръгнахме да търсим забележителности. Докато се оглеждахме на някакво площадче, един възрастен, мил господин ни предложи да ни разходи из града с нещо като рикша, но с мотор. Офертата: един час в новата част на града, разкази за забележителностите, с изчакване да разгледаме и да снимаме плюс един час същото в старата част Ортиджа. Цена: 70 евро на човек. Множко ни се видя, но се съгласихме. После видяхме, че и други малко туристически автобусчета предлагат подобни услуги.
Нашият екскурзовод беше много мил и сладкодумен, разказваше интересно и увлекателно. Говорихме си и за живота там и у нас, за политика, за войната… Беше му мъчно, че сина му е в чужбина (фотомодел, показа ни и снимки… мнооого хубав, хаха). Дъщеря му успяла да се реализира в Италия с музика, но му липсвала и внучката, която учела в Англия. Общо взето като у нас. Тъжно…
Сиракуза е разположена на югоизточния бряг на Сицилия с излаз на Йонийско море на около 70 км от летището на Катания. Построена е върху варовикова скала. Дели се на стар и нов град, като новата част е строена след Втората световна война. Старият град е разположен на малък остров – Ортиджа. Двете части на града са свързани с два моста – Ponte Umberto I и Ponte Santa Lucia. Светицата е патрон и закрилник на града. При мостовете се намира и пристанището.
Една от големите забележителности е Археологическия парк с „Ухото на Дионис“. Разгледахме го от високо и отвън, нямахме време да го обходим целия. Посетихме и Катакомбите на Св. Йоан, но пак само отвън – тъкмо затваряха за обедна почивка. Сиракуза е родното място на Архимед, факт, с който местните много се гордеят. Музея на Архимед и статуята са другите две интересно места за посещение. Не успяхме да влезем и в Santuario di Santa Lucia – внушителен купол, извисяваща се над целия град. Това е 103-метров конусообразен модернистичен силует на базиликата “Мадона деле лакриме”, посветена на чудо, случило се в града през 1953 г. Казват, че там съхраняват отливка от главата на светицата, която проплакала, а сълзите и излекували ослепяло момиченце. Нашият приятел Анджело ни показа и вековно дърво, от семейството на фикусите. Беше огромно, внушително и много красиво.
На острова преобладава бароков стил в архитектурата. Типичните тесни улички с високи сгради създават усещане за уют. Минахме през арабския и испанския квартал. Площад „Архимед“ и фоната на богинята Диана – пресъздадена сцена от митологията, където младата нимфа Аретуза бяга от речния бог Алфей, докато богинята Диана, изобразена с лък и куче се опитва да я защити.
Централния площад – Piazza del Duomo жужеше от хора – туристи и местни, деца и възрастни. Внушителна катедрала, с красиви мраморни колони и статуи на светци, построена върху останките на храма на Артемида. Вътре са запазени няколко дорийски колони от стария храм. В другия край на площада се намира малка църква на името на Санта Лучия. Там можете да се насладите на шедьовъра на Караваджо – картината „Seppellimento di Santa Lucia”(„Погребението на Санта Лучия“). Аз и Дани като че ли нес е впечатлихме чак толкова от платното. Може би защото беше прекалено далеч и оградено от съображения за сигурност. Времето беше хубаво. Топло, с лек вятър на моменти. Следващата ни спирка беше Castello Minace” (Замъка Миначе) – разположен на върха на острова внушителна средновековна крепост.
Замъкът е бил защитна крепост срещу нападения по море от 13 в. Разходката вътре отнема около час. Анджело ни остави при замъка и се разделихме. Аз го обиколих, а Дани си почиваше отвън на пейките. После решихме да се разхождаме пеш из малките, кокетни улички. Обядвахме в една Osteria – паста и чаша вино. После тръгнахме бавно да обикаляме острова. Магазинчета, ресторантчета… еднообразно, но красиво и някак уютно. И навсякъде керамични шишарки – символът на Сицилия. Така и никой не успя да ми обясни какво точно символизира. Стигнахме обратно до мостовете и седнахме да починем. Кафенце и сладичко като за завършек на страхотния ден. Скоро стигнахме спирката и се оказа, че автобусът тръгва след 15 мин. Чудесно.
Прибрахме се по тъмно. Близо до квартирата намерихме местно магазинче за колбаси и сирена. Продавачът като разбра, че сме чужденци и започна да ни „ухажва“. Каза, че след като не знаем вкуса на всички продукти, трябва да опитаме от всичко преди да решим какво да изберем. Със смях и закачки опитахме вкусното prosciutto crudo на цена 37 евро за кг, два вида салам и две сирена, много подобни на нашия кашкавал. Пошегувах се, че ако опитам още нещо, ще се нахраня и няма да си купя нищо. Напълнихме торбата и се прибрахме да починем. Хапнахме, но беше рано за лягане и излязохме да се поразходим из града. Шум, глъчка, хора всякакви, пълни заведения, улични музиканти… прекрасно.
© 2024 Илиана Дечкова