“Sicilia antica dellu mi cori, quanti ricchezzi ch ‘a’tteni tu!” – “Древна Сицилия, на моето сърце, колко богатства, притежаваш Ти.”
Организацията
Още преди Коледа с колежката Дани си наумихме да скокнем до Италия. И на двете ни се хайманосваше, аз говоря езика, решихме да пътуваме без агенция. Купихме билети за полета София – Катания-София, защото от Варна полети до Италия няма никакви. Компания WIzzair, резервация през декември за периода 21-25 февруари 2024 г., цена: 40 лв. двупосочен на човек. Истинска далавера. Отбелязахме ръчен безплатен багаж.
Смешното е, че автобусните билети струваха 58 лв. двупосочен на човек. Решихме да не ползваме влак, въпреки, че е по-удобно, защото по последни статистики влаковете от Варна, Бургас към София редовно закъсняват, палят се, излизат от релси… а гоним самолет.
Резервация за нощувки направихме през Booking, частна квартира в центъра на Катания, с включена закуска, кухня и пералня. Цена: 150 лв. на човек за 4 нощувки. Зачакахме деня.
Ден 1 – 21 февруари, сряда – пътуване
В 9 ч на 21 февруари ухилени като зелки се качихме от автогара Варна на Биомет и потеглихме. Аз се пренесох в света на Сторител и не усетих пътуването, но Дани шест часа слуша бъбренето на едно дете зад нея. Към 15 ч пристигнахме в София. Имахме няколко часа до полета и решихме да се разходим. Скок на метрото, спирка „НДК“ – да се разтъпчем след часовете седене. Хрумна ми да купя мартенички за хазяйката и да и разкажа за празника. Лека-полека стигнахме до спирка „Сердика“ и взехме метрото за летището. Последна спирка Терминал 2… да, ама ние летим от Терминал 1. А времето вече напредваше. Разбрахме от други пътници, че автобусът, който се движи между двата терминала минава на половин час и леко се притеснихме. За щастие успяхме да го хванем в последния момент. Самолетът ни излиташе в 19:50. Аз бях малко притеснена, защото раницата ми беше 50 см, вместо изискуемите 40 см за безплатен багаж, но пък беше по-тясна и се събираше под седалката. Минахме проверката, мен както винаги ме събуваха, събличаха и опипваха… Зачакахме. Аз отново се гмурнах в Сторител.
Започнаха да ни викат. Минах без проблем, никой не ме кара да си меря багажа в онези розови… решетки. А преди години имах проблем с един сак, който обаче си беше съвсем по размер… но явно служителката тогава е била крива. Минах с раница за ръчен багаж и една малка дамска чантичка през рамо, което събира пари, паспорт и цигари; не ме караха да я слагам в раницата както едно време.
Полетът мина леко и бързо, час и половина. Към 20:30 ч кацнахме в Катания. Аз втори път имах проблем с ушите при кацане. Болките този път бяха поносими, може би защото си купих превантивно дъвки и пиех вода на малки глътки. Но си болеше де, беше неприятно и ми олекна след около три часа.
Излязохме от летището. Докато се озъртахме за автобус се заприказвахме с няколко българки, и те като нас на разходка. Качихме се заедно. До летището ходят Али бус и 524, поне тези ползвахме ние. Билет – 4 евро. Купува се от машинки или от шофьора и се валидира в автобуса, валиден е за 90 мин пътуване. Попитахме шофьора къде трябва да слезем, за да стигнем до ул. „Pozzo canale“ … щял да ни каже. Пътувахме 30-40 àминути и слязохме някъде по булевард “Vittorio Emanuele II”. Според навигацията имахме да вървим дълго и само направо, после чупка в дясно… Няколко пъти се чухме с хазяйката, за да ни изчака. Към девет и половина местно време ( с 1 час назад от България) пристигнахме.
Хазяйката – младо, мило момиче ни показа стаята. От улицата влязохме през висока и тясна порта във вътрешен двор и от там в една приземна стая. Кухня и спалня в едно, в ляво баня с душ кабина, тоалетна и биде, плюс пералня. Кухнята беше хубава, не много оборудвана, но достатъчно. Имаше и кафе машина и заредени капсули кафе, електрическа кана за вода. Под нещо като стълби до вратата на банята имаше маса с два стола, на нея оставени туристически брошури, пастички, сладкà, сухари (това се оказа закуската ), пакетчета чай. Срещу вратата едно легло – спалня, вместо очакваните две единични, навряно в нещо като ниша, над леглото и до него две рафчета, насреща на стената телевизор (беше ни излишен). В кухнята имаше приготвени стирка с кофа, лопатка и метла, веро и препарат за под. До тук добре. Но – никъде нямаше шкаф за дрехи. Имаше под телевизора едно… ще го нарека щека с няколко закачалки и едни… като рафчета от плат, закачени за щеката, където се предполагаше, че ще си нареждаме багажа. Продават ги в Икеа, не знам точно как се казва тази измишльотина. По-късно стана ясно, че тепърва започват да предлагат такива услуги и явно още има какво да подобряват. Място за шкаф имаше, липсваше ми и още една етажерка да речем. Имаше и още един минус – можеш да се изпереш, но няма къде да сушиш. Някъде в района имаше обществена пералня, мярнахме я, после не я намерихме… сушихме по закачалки, по столове, а помещението и така си беше влажно. Но – за 37 лв. на вечер в историческия център на Катания беше добре.
По това време по пътя бяха отворени само магазинчетата тип „супермаркет“ – малки магазини, където има за пиене (алкохол, бира, сокове и т.н.), пакетирани храни, цигари, някъде и домашни потреби и продукти за лична и санитарна хигиена. Тези магазини ги държат основно араби и негри. Явно са си намерили нишата, на местните не им се работи до късно. Заведенията естествено бяха отворени. Купихме си чипс, бира и не помня какво още и като се настанихме седнахме да хапнем щастливо уморени. После душ, справка с Гугъл как да стигнем до Сиракуза и „Лека нощ“.
© 2024 Илиана Дечкова