В средата на декември се проведе традиционният Коледен концерт на самодейните състави при НЧ „Просвета-1905“, град Аксаково. В празничната програма се включиха местните фолклорни и творчески формации към читалището. Част от събитието беше и соловото изпълнение на Деница Димитрова, която изпя народната песен „Моме, Юрданко“. 🎬 Видео от изпълнението:

В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Те са или добри или лоши и имат свръх естествени сили. Дори когато християнството навлиза дълбоко в бита на българина, той не се отказва от старите си вярвания, а някакси ги нагажда към християнските поверия и традиции. Още за свръхестествените същества в нашия фолклор можете да …

Прочетете цялата публикация → "Караконджули, нави, таласъми"

Страната ни е малка по територия, но събира в себе си цели седем фолклорни области, всяка уникална за себе  си със свои специфични особености по отношение на облекло, музика, песни и танци. Северняшката фолклорна област обхваща по-голямата част от Дунавската равнина и северната част от Старопланинската верига. На изток граничи със земите на Добруджа, на …

Прочетете цялата публикация → "Фолклорни области в България – Северняшка област"

Първите жители на италианския полуостров са Етруските, които окупират една голяма територия между морето и реките Арно и Тевере. Построяват многобройни градове, някои от които съществуват и днес: Таркуиния, Арецо, Перуджа, Волтера. От там започват да завадяват нови земи на север и на юг. Етруските така и не успяват да създадат държава. Всеки град е …

Прочетете цялата публикация → "Етруските – Gli Etruschi (с упражнения)"

Гайдата е духов и мехов инструмент. Среща се в почти всички фолклорни области. След кавала и гъдулката, гайдата заема достойно място по популярност. Позната е още в древната култура на азиатските страни. Днес се среща в почти всички европейски народи. В България има три вида гайди – каба, джура и македонска. Каба гайдата е характерна …

Прочетете цялата публикация → "Народни инструменти – ГАЙДА"

     „Никой не е по-голям от хляба!” – тази стара наша поговорка ясно показва какво е отношението на народа ни към хляба. Той, хлябът, не се възприема само като храна, а като нещо много по-свято. Съществуват писмени сведения, че хлябът и виното от прастари времена са били на почит по нашите земи. Още в …

Прочетете цялата публикация → "Символиката в народното ни творчество – ХЛЯБЪТ"

    Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ От прастари времена хората са се страхували от природните стихии. Природата е била загадка за тях и древните са я обожествявали. С развитието на цивилизациите се появяват много богове, пазители на различните природни стихии, които всявали ужас и у ранните християни. Те също смятали, …

Прочетете цялата публикация → "ОТБРОЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО У СТАРИТЕ БЪЛГАРИ – част 1"

Всяка къща си има свой покровител, наричан стопан, домовик или сайбия. Това е домашен дух, смятан от някои за дух на починал близък възрастен. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата къща, да бди и да се грижи за …

Прочетете цялата публикация → "Символиката в народното ни творчество – Стопан"

Чан Перкусионен музикален инструмент от групата на звънците. Има конусовидна форма. Използва се в българския фолклор, при танците на кукерите и като сигнален инструмент при домашните животни. Поредица от много чанове се нарича дюзия. Много характерен е за Родопите. В една дюзѝя чанове, най-ниските се наричат „каба“, а най-високите „джурици“, по името на двата вида …

Прочетете цялата публикация → "Народните инструменти – чан, гъдулка, тамбура"