ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО

Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че митовете за тях се раждат на Балканите, като откриват и следи от славянска древност. Думите САМОДИВА и САМОВИЛА имат индоевропейски корени и означават „божество“, „демон“, „лудувам“, „вилнея“. Тя има същото значение като диалектното съществително име дива, употребявано в народната поезия. Етимологично съществителното дива произлиза от съществителното див, чието диалектно значение е ‘зъл дух, чудовище’.

Съществителните имена див и дива произлизат от индоевропейските праформи *deiwos ‘бог’ и *deiwa ‘богиня’. През вековете тези първични значения доста са се изменили и придобиват значение на ‘зъл дух, демон’ и иран. daēva- ‘стар бог; зъл дух; демон’. В други сродни езици обаче изходното значение се запазва – староисл. tīvar ‘богове’, лат. deus ‘бог’, divus ‘бог; божествен’.

Днес това първично значение в известен смисъл е съхранено и в българското прилагателно име дивен, в който има нещо необикновено, изключително, предизвикващо удивление или възторг. Първата съставна част на сложната дума самодива се среща и при други народни названия на митични същества като самовила ‘самодива’, самоюда ‘самодива’.

СИМВОЛИКА НА ПОНЯТИЕТО

Самодивата е символ на свободната воля и волността, на протеста, гнева и неопитомената сексуалност на жената, творчество и изобретателност. Дързост, която може да бъде опасна. Но тя може да е и символ на раздора в щастливото семейство, любовницата-рушителка на семейната хармония. Добродетелка или чудовище?

Този образ на свободната и независима жена е заложен и в други религии и вярвания. Самодиви, Самовили, Юди, Амазонки – все имена на митични женски същества, наричани от различните народи по различен начин. В народните вярвания всичките са Покровителки на природата и животните и владеят природните енергии. Според окултисти и езотерици, Амазонките (Самодивите) са женски жречески орден от Атлантида, чиито жрици осъществяват връзката на човека с Богинята Майка – Начало на всички Начала.

ОБРАЗЪТ НА НЕЗАВИСИМАТА, СВОБОДНА ЖЕНА В БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ПАМЕТ

Народната ни памет изобилства от истории за самодиви: в песните, в приказките. Според легендите самодивите или самовилите са прекрасни женски същества, обитаващи горите. Те имат човешка форма, но свръх човешки способности. Живеят по високите планински  места, в близост до бистри извори или езера. Самодивите излизат лятно време. Под мишниците си имат леки криле, с помощта на които хвърчат. В песните носят имена на жени. Самодивите живеят сами, без мъже и семейства. При мръкване отиват край води – езера, вирове, извори – събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.

Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората – заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина. Самодивите яздят едри (сури) елени. Те се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина – стават техни покровителки и дори раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е откърмен от самодива и Вида Баздърджийка му е посестрима.

Ако някой мъж успее да открадне булото ѝ (т.нар. сянка), или ризата, или пояса/ колана на самодивата, тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да си върне откраднатото и съответно свободата, като изоставя децата си. Понякога самодиви пристават по собствено желание, но обсебват любимия си без остатък и го измъчват с прищевките си до смърт.

ОБРАЗЪТ НА НЕЗАВИСИМАТА, СВОБОДНА ЖЕНА В ОКУЛТИЗМА И ЕЗОТЕРИКАТА

Според езотеричните и окултни течения тези вещи жени са били реално съществуващи.  Събрали в себе си много мъдрост и знания, разбиране за живота и природата, те обичат свободата и творчеството. Тъй като са посветени и на по-високо ниво на развитие, с повече способности, съвсем естествено са митологизирани. Всъщност са жрици, преминал през най-висши посвещения, поели по пътя на разумните, владеещи силата и положили доброто за основа на своя живот. Окултистите ги смятат за жрици от Атлантида, от „Ордена на Преминаването” при Храма на Светлината. Според народните поверия, самодивите олицетворяват пробуждането на живота – идват с пролетното пробуждане на растенията и животните и си отиват през есента, със зимнотo замиране на природата. Според езотериците идват с пролетта, за да предадат знанията, усвоени в Школата през зимата и в края на есента отново се прибират, за да учат.

Инж. Галя Маджарова, съпруга на езотерика инж. Христо Маджаров пише: „Жриците от този орден извършвали всички обреди по Преминаването – раждане, съзряване, единение, менопауза и преминаване на духа в други измерения. При това, задълженията им включвали и отговорност за благоденствието, равновесието и здравето на планетата Земя”. Като служителки от „Ордена на Преминаването” са имали задачата да съхранят познанието на Школата и да се грижат за поверените им родове, един от които е Българският. Били са майки или съпруги на великите владетели в древната ни история, дали са начало на родовете на много народи по света. Ако се случи да живеят сред хората, самодивите са предпазвали здравите от болести и са лекували болните. В селата, в които е живяла Самодива, чума не е влизала. Освен това са учили жените с ежедневните си дейности да съхраняват, предпазват и подпомагат своето семейство. Не са случайни и символите, везани по дрехите и втъкавани в килимите и чергите. Дори най- обичайните дейности от ежедневието на жените като готвене, чистене, бродиране, предене на вълна, тъкане, плетене и т.н. са част от древните жречески дейности на самодивите.

Освен бялата риза, според легендите многоцветният колан/ пояс е бил също неизменна част от облеклото на самодивата. Цветовете на самодивския колан са седем (божествено число, символ на обединението между бога и човека). Всеки цвят има различна вибрация, която оказва влияние върху телата и душите на хората и възпитава определени добродетели:

• Червен – духът на живота, символ на любовта в природата. Внушава радост и веселие, израз на сила и енергия.
• Оранжев – действа върху личния живот на човека, прави го индивид и личност. Повишава самочувствието и тласка към самоизява.
• Жълт – символ на ума, но не с чувствата. Цвят на мъдростта и знанието. Влияе върху нашето умствено развитие.
• Зелен – символизира растеж, плодородие, изобилие, материално благополучие.
• Син – символ на благоприятна среда за духовния живот на човека. Цвят на истината, на вярата и мечтите, на хармонията и красотата.
• Индигов (тъмносин): Носи качествата на синия цвят, но тук символизира повече твърдост и устойчивост, стабилизира психиката и лекува нервната система.
• Виолетов – внушава сила, смирение, милосърдие, благост, великодушие, съвършенство. Символ на властта и могъществото. Той има отношение към волята на човека.

Всичко това напомня много на седемте чакри в будистките религии. Забелязва се една градация: принципът на ЛЮБОВТА в природата дава ЖИВОТ (червен), след като си получил живот, изградил си себе си като ИНДИВИД (оранжев), придобил си МЪДРОСТ И ПОЗНАНИЕ (жълт), можеш да ожънеш ИЗОБИЛНИТЕ ПЛОДОВЕ И МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ (зелен). Тогава ще осъзнаеш ИСТИНАТА (син) за духовния живот на човека и това ще те направи ТВЪРД И УСТОЙЧИВ (тъмносин) и чак тогава ще придобиеш ВЛАСТТА И СИЛАТА (виолетов) чрез смирение, милосърдие, благост, великодушие. Тогава ставаш СЪВЪРШЕН.

ОБРАЗЪТ НА НЕЗАВИСИМАТА, СВОБОДНА ЖЕНА В ХРИСТИЯНСТВОТО

Образът на независимата жена с волен дух, която не се подчинява на никого е заложен и в някои монотеистични религии. Всички малко или много сме запознати с образа на Лилит, въпреки, че официална християнска доктрина не споменава нищо за нея. Лилит е като изтрита с гума от всички християнски свети книги. Единственото място, на което се споменава, е горецитираният текст от Книгата на пророк Исая. Това, което на български е веда, на английски е Lilith. Разкази за нея са останали само в езически и еретични документи. Образът й преминава през множество религиозни вярвания и митологии, но общо взето се свежда до едно и също – непокорна и силно сексуална жена, от която мъжете се боят повече, отколкото от самия Сатана.

Според легендите Йехова създава Лилит от пръст също като Адам. Появата им на света е напълно равностойна. Тя обаче се бунтува срещу мъжа си и го напуска. Дори има наглостта да произнесе непроизносимото име на Бога на глас. Според апокрифен сборник с кабалистични текстове от 11. век – Sepher Ben Sira, конфликтът между Адам и Лилит възниква, защото съпругът настоява по време на секс съпругата му да е под него – класическата мисионерска поза. Така се стреми да наложи авторитета и превъзходството си над нея. Тя обаче отказва, защото се смята за равна с него. Все пак и двамата са създадени от пръст и от една и съща всемогъща ръка. Затова отлита във въздуха и повече не се връща. Тогава за по-сигурно Бог превръща едно от ребрата на Адам в нова, втора съпруга: подчинена и послушна. А оттам следват много рестрикции за жените в патриархалното общество.

САМОДИВИ ЛИ СА АМАЗОНКИТЕ?

Амазонките древногръцката митология са войнствено женско племе, което срещаме в много легенди: в Троянския цикъл, в т. нар. Амазономахия и в някои други митове, свързани с герои (например за Херкулес и колана на Хиполита). В литературата са описвани като изолирани общности от жени-воини, които в определени моменти от годината или в подходящо време встъпват в сексуални връзки с чужденци или с местни жители и след раждането определят съдбата на потомството си. Момчетата пращат при бащите им или ги убиват, а момичетата – възпитават в боен дух.

Според академик Мишши Юхма от Чувашия следи от амазонки има навсякъде, където са живели българи. В своите изследвания той разказва за амазонката Тамарислу, която през 530 пр.Хр. посякла персийския цар Кир, защото посегнал на царството ѝ и погубил сина ѝ. Той разказва и за победите на амазонките над татаро-монголите през 1223 г. Монголския пълководец Субедей, се спасил бягство и чрез подкуп узнал кога амазонките провеждат любовни игри, за да забременеят. На 9-тия месец от бременността той ги нападнал и така унищожил последните амазонски общонсти край река Волга.

Писмени сведения за амазонки край Волга са запазени и в арабските анали. Писателят Ал Бакри описва амазонките, че препускат на коне, влизат в бой и притежават смелост и храброст. На географска карта от 1459 г. на Ара-Мауро територията на Волжско-Камска България е отбелязана като Амазония. Василий Каразин ( украински учен инженер, общественик, просветител) записал чувашки приказки за женско царство: „Тогава, когато земята, небето, хората, обичаите и всичко е било различно от сега, имало голямо ханство. Там ханът бил жена и жените правели всичко сами: управлявали, съдели, воювали, ловували“.

А дали е имало амазонки край Дунав? Писмените свидетелства са малко, но има много информация от легендите, обредите и песните на нашия народ. В митовете за богините на траките е запазена легенда за помощта, която амазонките оказват на местните жители в чисто женски дейности като предене и тъкане, в култивиране на растения и военно изкуство.

В епоса „Веда Словена“ народната памет нарича амазонките юди – героични девойки, пазителки на българския народ след Атлантида. В епоса се описва 9-годишното им обучение във всички науки на „Небето и Слънцето“. В песните и приказките за самодивите също е оцеляла информация за техните възможности като чародейки, лечителки, побратими, защитници на юнаци.

В историческите хроники са останали сведения за амазонския произход на българката. Документи доказват, че в VII век амазонките са били в земите на Дунавска България и Аспарух ги е използвал при превземането на Варна. В други легенди и не малко исторически извори се говори за ежедневието на прабългарите – как учат и децата и жените на мъжки бойни умения като яздене на кон, стрелба с лък и т.н. В анонимен ватикански разказ за похода на Никифор I и разгрома му от кан Крум на 26 юли 811 г. е отбелязано, че българите въоръжили по мъжки жените, които връхлетели върху императорския отряд и ги избили.

Ивайло Аянски, нестинар от с. Стаматово разказва за своята баба нестинарка. Тя му разказала, че тайната за нестинарските танци в техния род е наследство от прабаба ѝ, която била смела амазонка и защитавала българите по време на османското нашествие в Родопите.

Историкът Вълчо Вълчев пък разказва легенда от с. Безмер. Синовете на великия Канас Ювиги Кубрат: Кубер, Алцек и Аспарух били съуправители на Балканите (680 г.) и имали задача да пазят източните граници на Византия и затова често ги обхождали. На лятното слънцестоене около Спасовден Аспарух и свитата му замръкнали край извор в местността Домуз Дере (на 2 км от днешното село Безмер).  Изведнъж от нощната тъма се приближили около 200 амазонки, а от другия край на поляната също толкова млади момци, които били поканени от съседните села на ежегодна среща. По Спасовден младите се събирали около извора, гощавали се, пеели и танцували, а след полунощ, след падане на росата амазонките само по ризи и боси се къпели в извора и зачевали от юнаците. И така било от незапомнени времена.

И В КРАЙНА СМЕТКА…?

Дали е чудовище или добротворец, дали е самодива или амазонка, образът на независимата жена със свободна воля и дух присъства неизменно от дълбока древност. И сигурно е съществувала в онзи вид, в който е обожествявана или демонизирана, като антипод на другата жена – човешката, обикновената, покорната и подчинената. Миналото и легендите са важни, за да можем да направим връзка между събитията и да очертаем по-ясно пътя си напред. А той е към все повече усъвършенстване и извисяване на духа ни към чиста любов и добро. Може би образът на самодивата съществува, за да ни покаже, че пътят нагоре е в постигане на равновесие между двете крайности: необузданата волност и крайното покорство. Или пък не? Кой знае…

© 2024 Илиана Дечкова

Използвана литература:

1. https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Амазонки/
2. https://ezoterikabg.net/2019/07/24/bulgarkite-naslednichki-na-drevnite-amazonki/
3. https://pedagogy.azbuki.bg/news/novini-2021/broj-34-2021/bozhestva-ili-demoni-sa-samodivite/
4. https://phitoapimed.org/самодивските-колани/
5. https://www.obekti.bg/misterii/lilit-prvata-zhena-na-adam-0?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAAR2VTtK-egvL2NH-Q6VSscxhOG6HFJ_yzmSDv21i1ocADe5htMUUIJXwHko_aem_AYZUoNJG6K0mBLlujDzbI-LWMfDEQBXXD0x322VzQBpHhpUcTDIySZj1qX2T558kLCeCqdiFyWTbf2tGHHuDMXOt