Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
ГЕРГЬОВДЕН – 6 май
Денят, посветен на Св. Георги Победоносец е също едновременно християнски и народен празник и един от най-големите пролетни празници. След този ден започва стопанската година на българина и работният сезон. Богатите чифликчии назначават работници, гурбетчиите тръгват на път, овчарите от Родопите подкарват стадата към Беломорските равнини. И като на празник, подготовката започва още от предния ден. Момите вият венци от пролетни цветя и накичват с тях гергьовското агне, първото мъжко родено, което ще се коли за курбан. Обредните хлябове и тук задължително присъстват, като най-големитя се нарича за Св. Георги. На трапезата се слагат предварително трици, трева и сол и се дава на агнето, за да е сита и плодородна годината. След това кръвта му се събира и се изсипва в лехите в градината – отново за плодородие, здраве и живот, тъй като кръвта е символ и двигател на живота. Трапезата се прекадява, пеят се песни и всички се веселят. Младите връзват люлки на плодни дървета. Които моми и ергени не са се люлели на Гергьовска люлка, няма да се задомят през годината. Неомъжените девойки оставят предната нощ гривни и китки в бяло котле с мълчана вода да престоят под открито небе и в деня на празника гадаят и наричат коя мома за кой ще се омъжи. А младите невести излизат на мегдана с булчинските си премени. Техните кумове ритуално свалят връхната дреха и обувките, дават им обикновени и ги забраждат. Забрадката е знак, че жената вече е семейна и ще носи кърпата си до гроб. Първите два ритуала имат инициален смисъл – продължаване на рода, а третият има за цел да приобщи младоженките към групата на зрелите жени.
Светецът е покровител на стадата, овчарите и на храбрите воини, затова днес на този ден се чества и празникът на българската армия. В сказанията и в иконографията той винаги е представян на кон, с копие в ръка, побеждава змея и спасява девойката от плен. Всичко това символизира победата на топлото и светлото над мрачното и студеното
Имен ден празнуват: Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга.
ГЕРМАН – 12 май
Този празник е познат предимно в Северна България. Изцяло народен празник, без християнски мотиви. Денят се свързва с езическите повелители на небесните бури – град, дъжд, огнени стихии. Нарича се Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо, а ритуалите целят измолване на дъжд, да не изсъхне реколтата. Нарича се още Герман Градушкар, защото хем носи дъжд, хем пази от градушка. Герман е първият, най-главният градушкар, а негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни).
Обичаят се изпълнявал често в деня на Пеперуда, но винаги след нея. Участват предимно момичета, които правят кукла от кал. Куклата прилича на човек и е с големина от 20 см до 50 см. Тя изобразява гол мъж, мъртвец, с ясно очертани полови белези. Куклата се поставя върху керемида или в специално изработено за целта сандъче, окичва се с цветя и се погребва като човек. Изравя се на третия, деветия или четиридесетия ден и се изхвърля във вода.
ПЕТДЕСЕТНИЦА – 50 дни след Великден
50 дни след възкресението Христово е основана Църквата на Земята, а Христос изпраща Светия Дух. В юдейския календар това е 50 дни след Пасха. По това време в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли да почетат Божието законодателство на планината Синай. Божията Майка, заедно с дванадесетте апостоли се молели в къщата, където последно вечеряли заедно с Исус. Чул се шум, все едно силен вятър задухал, а над главата на всеки се явили пламъци като огнени езици. Светият дух изпълнил апостолите и те започнали да славят Бога на всички езици, макар до тогава да не ги познавали. Така били поставени основите на Църквата, а апостолите започнали да проповядват учението Христово на всички народи.
© 2023 Илиана Дечкова