Брат ми живее в Англия от осем години. И в някакъв момент осъзнах, че никога не съм му ходила на гости. Решено! Купих си билети в началото на януари, отново използвайки точките от кредитната карта на ДСК – WIZZ и самолетът ми излезе без пари. Иначе като цена на билета по 40 лв в посока, Варна – Гетуик. От там обаче трябваше да се придвижа до Бристол, което си е далече, има-няма 3 часа път. Брат ми ме посъветва да си купя онлайн билети на Flixbus. Цената – по 29 лв. на посока, разписанието им пасваше на полетите.
Тръгвам – четвъртък 13 февруари 2025 г.
Тръгнах с вечерен полето от Варна. Преди това бях на учлище, втора смяна. Изкарах часовете и за по-сигурно отидох на летището с такси. Летище Варна се оказа в някакъв частичен ремонт, входът за „заминаващи“ беше затворен и нямаше никакви индикации, че трябва да минем през „пристигащи“. След 5 минути лутане аз и няколко пътници се ориентирахме и застанахме на опашката за проверка. Дължината на сака ми беше с няколко см над допустимото за ръчен багаж, но понеже не беше препълнен минах без проблем. Пък и никой не проверяваше. Естествено на митницата отново ме събуваха събличаха… започвам да си мисля, че съм чипирана ( хахаха). Влязохме в безмитната зона – навсякъде прахоляк, ремонти, найлони… по едно време се изгубих и се завъртях в кръг. Но време имаше. В крайна сметка след малко лутане намерих залите за излитащи. В едната беше много задушно, пълно с хора. Реших, че там ми е мястото, намерих местенце да седна и звъннах на мъжа ми. Бъбрихме, хапнах и по едно време народът се размърда. Оказа се, че опашката е за предния полет за Лутън. Заозъртах се, но никъде не видях на кой изход е полетът за Гетуик. Оказа се в съседната зала, там имаше по-малко хора, повече място, не беше задушно, но беше студено. Преместих се.
Полетът мина нормално. Отново с малки глътки вода успях да се спася от зверските болки в ухото при кацане. Минах паспортна проверка. Момичето, с което се заговорих от съседната седалка я извикаха в някаква кабинка за допълнителна справка… аз мимах без проблем… да му се ненадява човек. Тръгнах с потока от хора. Вървяхме, вървяхме… и вървяхме… то няма излизане от това летище. Не знам колко минути качвахме и слизахме стълби, ескалатори, завои… накрая усетих свеж въздух. Купих си вода от близкото магазинче. С брат ми се чухме и се оказа, че може да дойде да ме вземе. Така, вместо да сляза на долното ниво и да търся автобуса, си потърсих място за пушене. Застанах до една висока кофа, където видях, че има много загасени фасове. Лекичко преваляваше, затова се мушнах под козирката, стараейки се да не димя близо до някого. Потокът от хора леко-леко се разреди и останах сама с няколко служителя наоколо и пет-шест пътници, насядали на близките пейки.
Огледах се. Пъстър свят. Реших да си упражня английския и попитах една служителка къде е паркинга за частните автомобили. Тя много подробно взе да ми обяснява, аз благодарих… но за нейно учудване така и не тръгнах. Снаха ми звънна, каза, че идват. Предложих да ги пресрещна, но тя, познавайки моите способности да се губя, твърдо отсече: „Стой където си, ние ще те намерим“! Ми добре. Сетих се, че път ни чака и реших да потърся тоалетна. Часът беше вече около полунощ. Приближих един мъж (индиец или арабин, не съм сигурна), седящ на блиската пейка и много учтиво го запитах: „Екскюз ме, уер из дъ бердум? „, при което той ме погледна с ококорени очи и повтори в недоумение „бедрум“? „Йес“, кимвам аз утвърдително и в следваща секунда се усещам, че с блестящото си произношение питам човека къде е спалнята… „Батрум, бе Илейн… батрум се казва“. С риск да не сбъркам отново, кривейки си езика между зъбите, казвам „Дъ тойлет“. Той се усмихна снизходително и ми посочи. Сега – аз значението на двете думи го знам, но явно езикът ми не намери вярната посока в междузъбното пространство… Важното е, че си реших проблема. Върнах се отново под козирката до коша и запалих втора цигара, наслаждавайки се на това, което ме очаква. Даже не ми се спеше.
По едно време гледам, моите хора се задават. Мартинчо (племенникът, на 8 г.) и майка му вървят и спят, брат ми една идея по-свеж. Каката я няма. Естествено. Девойка на 18 г. няма да се юрне да посреща посред нощ леля си. Ники отдалеч ми се хили, което никак не е случайно. Прегръдки, целувки и братчето ми ме забива: „Е може ли баш под табелата „No smoking“ да застанеш да пушиш!? „. Гледам и се хиля глупаво. Табелата е на високо, никой не ми направи забележка, а на коша имаше сума ти фасове…
Времето беше хубаво. По пътя спряхме на някаква бензиностанция за много кратка почивка и някъде към 2:30 ч пристигнахме благополучно. Небето беше ясно, имаше луна и плюс уличните лампи успях да поогледам околностите. Малки, спренати къщи в краен квартал до гората. Чисто, уютно и спокойно. Опънахме дивана в хола, бърз душ и всички по леглата.
Бристол е град в югозападна Англия, известен с богата морска история, индустриално минало и динамична културна сцена. Намира се на река Авон и е един от най-големите градове в региона. Градът е бил важен морски и търговски център от Средновековието. Бристол е свързан с епохата на Великите географски открития — тук е тръгнал експлорерът Джон Кабот. В модерно време е известен със своя корабостроителен и авиационен сектор. Основните забележителности на града са: Clifton Suspension Bridge – висящ мост над клисурата на река Ейвън, проектиран от известния инженер Исамбард Кингдъм Брюнел през 19 век, символ на инженерната гениалност и един от най-разпознаваемите образи на Бристол. От моста се открива зашеметяваща гледка към клисурата и града, има пешеходна алея и безплатен достъп. Мостът не е завършен докато Брюнел е жив — открит е през 1864 г., 5 години след смъртта му.
Пристанищната зона или Harbourside – стара индустриална част на Бристол, превърната в модерен културен и туристически район. Там можете да видите M Shed — музей, който разказва историята на града чрез интерактивни експозиции, We The Curious — научен център с експерименти и планетариум, чудесен за деца и възрастни. Има фериботи и кафенета по канала, улични артисти, музиканти, барове и улична храна… Място, което живее — съчетава историята с модерната култура.
SS Great Britain – това е железен параход, проектиран също от Брюнел — един от най-иновативните кораби на своето време. Пуснат на вода през 1843 г. , железният параход е бил най-големият пътнически кораб в света. Използван е за пътувания до Австралия и за превоз на войници. Днес представлява Музей-кораб, където можеш да се качиш на борда, да влезеш в каютите, машинното отделение и дори да слезеш под водната линия.
Bristol Museum & Art Gallery – Безплатен музей с богата колекция – от египетски мумии и динозаври до модерно изкуство. Великолепна сграда в едвардиански стил с постоянни и временни изложби. Често показват и творби на Банкси.
© 2025 Илиана Дечкова