„Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Виното
Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика, колкото червеното вино. Още от древността виното е сакрална напитка, която е била достъпна за малцина избрани. Виното е символ на кръвта и на живота. Лозарството по нашите земи се развивало много добре, като дори строгият закон на хан Крум и изкореняването на големи площи лозя по време на царуването му, нанесли само временни поражения. Народът ни е поставил наравно и облякъл в святост хляба, виното и солта. Във фолклорните представи те са земните въплъщения на Светата троица, чрез които човек се издига и се докосва до божественото. Гроздето и виното заемат почетно място не само на трапезата, но и в духовния свят на предците ни. Виното отключва тайнствата на човешката душа.
Значението на Виното като символ може да се обобщи така: радост, щастие, опиянение, пълноценен и динамичен живот, прилив на сили, разкритие на някаква истина, но също и: зависимост, неспособност да се контролираме, загуба на жизнени сили, прекаляваме с нещо или не влагаме достатъчно усилия.