Първи март е един от най-древните български празници. Съществуват много легенди за празника и неговият основен символ – мартеницата. Празникът дава началото на новия сезон, а всички обичаи са свързани със съживяването на природата. Стопанката на дома е основна фигура в ритуалите през този ден. Вярвало се е, че на 1 март студът влиза дълбоко …

Прочетете цялата публикация → "Традиции и обичаи на 1 март"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите Прошката с близките Празникът се нарича Сирни заговезни или Прошка. Сирни, защото на трапезата се слагат предимно сирене, масло, баница със сирене, Заговезни, защото се заговява, това е последният ден в който се яде блажно, преди Великите пости, когато е позволена само растителна храна. И …

Прочетете цялата публикация → "СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ – послената неделя преди великденските пости"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ В миналото Заедно с християнския празник Благовещение, който е на 25 март, българите честват и фолклорния празник Благовец. Той е подвижен празник, защото се отнася до пролетното равноденствие, което всяка година астрономически е на различна дата. Тази година денят и нощта се изравняват на 20 …

Прочетете цялата публикация → "БЛАГОВЕЦ – на пролетното равноденствие/ Благовещение – 25 март"

„Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Виното Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика, колкото червеното вино. Още от древността виното е сакрална напитка, която е била достъпна за малцина избрани. Виното е символ на кръвта и на живота. Лозарството по нашите земи се развивало много добре, като дори …

Прочетете цялата публикация → "Символиката в народното ни творчество – ВИНОТО"

Настинката – част 2 автор: Хеката Чу се изстрел. Лилит, Фаер и Дел се заковаха на място. – Мили Боже какво беше това? – се чуха трите да казват. Без всякаква капка от здрав разум и чувства за предпазливост трите вещици се втурнаха нагоре по стълбите и нахълтаха в стаята на Хек, очаквайки да видят …

Прочетете цялата публикация → "Приказки от Бар „Четирите метли“ – Настинката – част 2"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ В народните вярвания Св. Харалампи е покровител на болестта, която в миналото е вземала хиляди жертви – чумата. В миналото, за да умилостивят светеца, българите са го почитали предимно в Северна и Източна България, а днес е запазен в околностите на гр. Елена. Известен е …

Прочетете цялата публикация → "СВ. ХАРАЛАМПИ – Чуминден – 10 февруари"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Поганците В народните обичаи има вярвания за съществуването на таласъми, вампири, караконджули, върколаци, русалки и самодиви – все същества от отвъдния свят. За някои от тях се смятало, че са много опасни, особено през така наречените Погани или Мръсни дни – от Рождество до Богоявление, …

Прочетете цялата публикация → "РУСАЛИИ"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Прабългарите, за разлика от много други народи вярвали в един Бог. Наричало го Тангра или Тенгри. Народът се е отличавал с висока духовна и материална култура. В този единен бог те събирали всичко – небе и земя, слънце, вода и огън. В същото време силно …

Прочетете цялата публикация → "ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Легендите Всяка година на 2 февруари се празнува – Петльовден. В миналото българският народ го е празнувал като специален ден – празник на момчето. Съществуват паралелни легенди за този ден. И в двете предания денят е посветен на запазване и съхранение на мъжката рожба. В старо време през …

Прочетете цялата публикация → "ПЕТЛЬОВДЕН – 2 февруари"

Празник на лозарите и виното в по-стари времена, а днес и празник на любовта. По стар стил се празнува на 1 февруари, но повечето хора честват Трифон Зарезан на 14 февруари. Още от времето на траките по нашите земи се е развивало лозарство и винарство. Богът-покровител на виното и лозарите траките наричали Сабазий или Дионис. …

Прочетете цялата публикация → "ТРИФОН ЗАРЕЗАН – празник на виното"