На следващият ден след Бъдни вечер е Коледа. Тук отново се преплитат християнските и старите народни вярвания. На Коледа приключват 40-дневните пости. Църквата празнува раждането на Спасителя, а народът – раждането на новото Слънце. Основната символика на Коледа е вечната природа, умираща и възраждаща се отново и отново. Коледната трапеза е богата и предимно с …
Бъдни вечер – 24 декември
Бъдни вечер е един от най-важните дни в годината за българина. Празникът не е подвижен и се нарича още Малка Коледа. В родния ни фолклор ритуалите и обредите, с които се посреща раждането на Божия син са богати. Има много символи, които съпътстват празника. В празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа се преплитат библейските …
ИГНАЖДЕН – 20 декември
Според прабългарския календар това е самичкият ден, който не се включва в нито един от месеците. Счита се за начало на новата година. Денят отбелязва зимното слънцестоене, когато денят е най-къс, а нощта – най-дълга. В далечното минало това астрономическо явление се е случвало около 20 декември. През 2023 г. зимното слънцестоене се пада на …
Зимни празници между Никулден и Игнажден
ЗИМНА СВ. АНА – 9 декември Света Анна според Библията е майката на Светата Дева и баба на Исус. На този ден се чества зачеването на Св. Дева Мария. Анна е потомка на известният Ааронов род. Покровителка е на родилките, на бременните и на семейството. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, …
Прочетете цялата публикация → "Зимни празници между Никулден и Игнажден"
НИКУЛДЕН – 6 декември
Празникът е християнски и народен. Посветен е на Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола, покровител на моретата и на моряци и рибари. Николай се родил през 280 г. в Ликия, провинция в Мала Азия в богато и известно семейство. Известен е като противник на езичеството и арианството. Николай е руската форма на името Никола. …
СВ.СВ.САВА и ВАРВАРА – 4, 5 декември
Денят на Св. Варвара се празнува на 4 декември. Народът смята светицата за покровителка на шарката – болест, която покосявала предимно децата, но и много възрастни. За да не се разболеят, на този ден не споменавали това име и за да я умилостивят, я наричали Баба Шарка. В Тракия има обичай да се коли кокошка …
Прочетете цялата публикация → "СВ.СВ.САВА и ВАРВАРА – 4, 5 декември"
Народни инструменти – КАВАЛ
Кавалът е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Той е неразделен другар на българските овчари. Среща се в почти всички фолклорни области, като най-характерен е в Тракия, Лудогорието и Добруджа. Използва се като солов инструмент и в народни оркестри и ансамбли. Има мек и приятен тон. Значение на видовете части на облеклото – …
Символиката в народното творчество – ОРИСНИЦИТЕ и ЗМЕЯТ
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Орисниците Народът ги нарича орисници или наречници. Трите жени, които на третия ден от раждането на детето отиват в дома му през нощта и определят съдбата му. Орисниците са на различна възраст. Застават над главата му и започва най-младата. После средната и накрая най-възрастната. Силата …
Прочетете цялата публикация → "Символиката в народното творчество – ОРИСНИЦИТЕ и ЗМЕЯТ"
Основни части на къщата според народните вярвания
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Огнището След като къщата е готова, половината от обредите и религиозните обичаи, се извършват в чест и около огнището. Огнището в много обреди и обичаи замества къщата и понятието за къща. Не случайно в песните често се пее „бащино огнище“, вместо „бащина къща“. Огнището е …
Прочетете цялата публикация → "Основни части на къщата според народните вярвания"
Ролята на къщата у старите българи
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Изграждането на дом е било свещено действие за нашите предци. Първата копка за мъжа е била свещен обред, нещо, с което той се просвещава и става стопанин и владетел на дома. Старите българи знаели кое място е подходящо и кое не е, за строеж на …
Прочетете цялата публикация → "Ролята на къщата у старите българи"