Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Изграждането на дом е било свещено действие за нашите предци. Първата копка за мъжа е била свещен обред, нещо, с което той се просвещава и става стопанин и владетел на дома. Старите българи знаели кое място е подходящо и кое не е, за строеж на …

Прочетете цялата публикация → "Ролята на къщата у старите българи"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Семейните обичаи и обреди отбелязват най-важните моменти от човешкия живот. „Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж умира“, казва народната поговорка. Всеки от обредите и рутуалите, свързани с раждането, женитбата и смъртта, си приличат. Първият елемент е подготовката, вторият – инициация и преминаване …

Прочетете цялата публикация → "Обредите в народното творчество"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Считало се е ,че когато младежът коледува, а девойката лазарува, вече са готови за женитба и създаване на семейство. Противно на очакванията, българските моми и ергени са имали свободата да се виждат, да се избират взаимно, да се оценяват. Хората по празниците, седенките, сборовете са …

Прочетете цялата публикация → "Обичаи преди сватбата"

     Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Според Библията Архангел Михаил е главният ангел на Бога. Той пази тялото на Мойсей и води душите на мъртвите към Рая или към Ада. А там,  пред портите на Рая, както знаем стои Св. Петър, райският ключар, който следи строго в своя тефтер …

Прочетете цялата публикация → "Архангеловден – 8 ноември"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Стара народна приказка разказва за двама братя-близнаци – Димитър и Георги. Св. Димитър бил първородният, язди черен кон и е господар на зимата. С Димитроден идвали снегът и зимата. Това е последният период, когато стопаните се разплащат с овчари и ратаи, прибират ралата на сухо, …

Прочетете цялата публикация → "Димитровден – 26 октомври"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Народът казва, че Света Петка повежда празниците. С този празник започват семейно-родовите чествания. Наричат ги наричат “светец”, “светого”, “служба”, “оброк”, “слава”, “запис”, “черкуване” или “наместник”.  Коли се курбан, който се освещава в църквата и се месят обредни хлябове, наричани „боговица”. С Петковден българите отбелязват настъпването …

Прочетете цялата публикация → "Петковден – 14 октомври"

„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…”  – Петко Славейков 1886 г.       1 ноември е честван като Ден на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение и всички онези, които са съхранили през вековете духовните ценности на народа. България вече е свободна. От интелигенцията до …

Прочетете цялата публикация → "ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ – 1 ноември"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Някои от българските музикални народни инструменти са характерни за почти цялата територия на България, а други са съсредоточени в определена фолклорна област. В българската народна музика се използват 5 основни народни инструмента – кавал, гайда, гъдулка, тамбура и тъпан, както и характерни за отделни фолклорни …

Прочетете цялата публикация → "Народните ни инструменти"

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Ето едни от най-често срещаните символи, втъкавани в облекла и килими МАКАЗ – ГОДЕЖ Маказът е основен знак при символите за семейство и род. Маказ на български означава разклонение, знак за мъжкото и женското начало, за божественото и земното. Маказът интерперетира двете части на Ромба …

Прочетете цялата публикация → "Осем от най-често срещаните шевици"

    Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“        За да се извеза една шевица е нужно майсторство и търпение. Иглата неуморно пробива плата, и шари с багри и фигури българските дрехи и килими. Пробиването на тъканта е действие, което изразява оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта …

Прочетете цялата публикация → "Шевици и символи в костюмите"