Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Народът казва, че Света Петка повежда празниците. С този празник започват семейно-родовите чествания. Наричат ги наричат “светец”, “светого”, “служба”, “оброк”, “слава”, “запис”, “черкуване” или “наместник”. Коли се курбан, който се освещава в църквата и се месят обредни хлябове, наричани „боговица”.
С Петковден българите отбелязват настъпването на зимата. Периодът между Димитровден и Петковден е времето, когато стопаните се разплащат със своите ратаи, овчари, надничари. По това време се заплождат и домашните животни, което е известно като „мърлене” или „овча сватба”. Жените не бива да шият и да плетат, не перат и не месят на този ден, за да се роди здрав добитък. След оплождането месят пити, които раздават помежду си из селото.
Около празника, посветен на Св. Петка жените имат съществена роля. Предимно в Тракия те изпълняват различни жертвоприношения, в понеделник или в събота преди празника, понякога след Петковден, до Архангеловден. Наричат ги “Кокоша черква”, “Господева черква”, “Черкуване на Господа”, “Божи дух”, “За лелино здраве”, “Блага черква” или “Наместник”. Домакините трябва да заколят черни кокошки и да ги занесат на специално място извън селото, което се смята за свещено – висока могила, параклис, оброчище, камене кръст, лековит извор или аязмо. Понякога кокошките се колят заедно от възрастна жена или малко момче, като се стараят кръвта да изтече на едно и също място. Главите се нареждат една до друга в посока към изгрева. Обредната погача се замесва с малко кръв от кокошките, освещава се в църквата и се поделя между присъстващите жени. Курбанът е общ, приготвя се с ориз или зеле, а трапезата е направо на земята. С този обреден акт жените изразяват своята почит към силите на природата и към душите на покойниците – близки и светци, от които зависят земните блага.
Приготвят се и постни ястия, предимно фасул, които пак се варят в общ съд и заедно с част от питките, намазани с мед, се оставят на кръстопът около селото. Тази храна е за “лелите”, “видяфките”, “светенките”, “сладки и медени” (така са наричали болестите – баба Шарка, епилепсия, чума), и на самодивите. А в Сакар тези ритуали имат за цел да омилостивят змейовете, които пазят землището от злите хали, от градушки и епидемии.
Петковден е началото на период от дванадесет дни, които за българите имат магическо значение и са свързани с много забрани. Жените не бива да предат, да тъкат и да влачат вълна, нито да кроят и шият дрехи за семейството си. Ако мъж облече дреха, която е приготвена през този период, то вълци ще нападнат него и стадата му и може да загинат.
А църквата на този ден почита паметта на преподобна Параскева или Петка Българска. Тя е родена в тракийския град Епиват през 13 в. в семейство на българи. Градът е разположен на Мраморно море. След смъртта на родителите си, Петка раздала имуществото им на бедните, а самата тя се оттеглила в храм в Иракли и се посветила в служба на Бога. След пет години предприела пътуване до светите места, поклонила се на Божи гроб в Палестина, а след това се заселила в Йорданската пустиня. Доживяла до дълбока старост, тя се завърнала в родхия си град, където починала. Цар Иван Асен пренесъл мощите на светицата в Търновград през 1238 г. Когато османските турци завзели земите ни, българите отнесли мощите и първо във Видин, а след това в Белград. Днес можем да им се поклоним в Румъния, в гр. Яш.
© 2023 Илиана Дечкова