блог/ влог за авторско словесно и музикално изкуство и спорт
Извадки от фолклорния сборник и описание на основните символи в българския фолклор
Сборникът е енциклопедия, която може да се чете винаги и не непременно цялата. Старите традиции на всеки един народ са ценни. За да разберем по-добре настоящето и да си проправим път към бъдещето, трябва да познаваме добре миналото си. За да съществува човечеството и да живее в мир и хармония е нужен ред. В старите български традиции откриваме онзи космичен ред, онази йерархия, която ни е помогнала да просъществуваме във вековете.
Из Оракул „Имало едно време“ Самодивата или самовилата е прекрасно женско същество, обитаващо горите. Те имат човешка форма, но свръх човешки способности. Живеят по високите планински места, в близост до бистри извори или езера. Самодивите излизат лятно време. Под мишниците си имат леки криле, с помощта на които хвърчат. В песните носят имена на жени. …
Прочетете цялата публикация → "Символиката в народното ни творчество – Самодивата"
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, докато католиците тачат повече Рождество. Историческите събития, свързани с Възкресението са се случили в дните около еврейския празник Пасха. Пасха е подвижен празник, свързан с циклите на Луната, затова и Великден е с променлива дата. …
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Според християнската традиция на този ден Исус Христос влиза тържествено в Йерусалим, преди еврейската Пасха. Според евангелията Христос и ученикът му Йоан влизат в града на магаре. Вярващите го посрещат като Месия, постилат отпреде му дрехите си маслинови клонки. Днес свещениците отслужват литургия и освещават …
Прочетете цялата публикация → "ЦВЕТНИЦА – неделята след Лазаровден"
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Лазаровден е многопластов празник. Свързан е силно както с християнството, така и с народната вяра и на този ден се извършват различни ритуали. Библейският мит за възкръсването на Лазар На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко …
Прочетете цялата публикация → "ЛАЗАРОВДЕН – последната събота преди Страстната неделя"
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Девети март е денят на Светите 40 мъченици от Севастия Този ден е дълбоко навлязъл в българската традиция. През средновековието празникът е бил особено почитан. Според един от най-известните исторически извори е Търновската колона на цар Иван Асен ІІ (1218-1241г. ). Там е отбелязана паметната …
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Този празник е известен още и като Конски Великден, защото основните обреди са в чест на конете. „Когато си на кон, хем си седиш, хем си ходиш” – шегували се някога селяните. Още от прастари времена конят е неразделна част от живота на българина. Прабългарите …
Прочетете цялата публикация → "ТОДОРОВДЕН – първата събота от Великденските пости"
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Националните ни празници са по-скоро свързани с историческите събития, белязали страната ни, отколкото със старите народни традиции. Онези, които са част от историята на народа ни и които ни напомнят, че освен богата култура, сме дали на света своя писменост, че свободата и независимостта искат …
Прочетете цялата публикация → "ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ – 3 март"
Първи март е един от най-древните български празници. Съществуват много легенди за празника и неговият основен символ – мартеницата. Празникът дава началото на новия сезон, а всички обичаи са свързани със съживяването на природата. Стопанката на дома е основна фигура в ритуалите през този ден. Вярвало се е, че на 1 март студът влиза дълбоко …
Из Оракул „Имало едно време“ Основната символика на огъня в много религии и народни вярвания е свързана с пречистване и освещаване. Огънят има двояко значение. Той може да стопли и да свети, но може и да изгори и унищожи. Това е единствената стихия, която човек може сам да получи, което е доказателство за неговото родеене …
Прочетете цялата публикация → "Символиката в народното ни творчество – ОГЪНЯТ"
Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите Прошката с близките Празникът се нарича Сирни заговезни или Прошка. Сирни, защото на трапезата се слагат предимно сирене, масло, баница със сирене, Заговезни, защото се заговява, това е последният ден в който се яде блажно, преди Великите пости, когато е позволена само растителна храна. И …
Прочетете цялата публикация → "СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ – послената неделя преди великденските пости"
