Днес в Италия празнуват Бефана. Oggi in Itaia e’la festa della Befana.
В края на календарната година празничният цикъл завършва на 6 януари – Богоявление, а народът казва, че след тази дата празниците си отиват. Терминът „Богоявление“ е от гръцки произход и означава „проявление“; използван е от християнската традиция, за да посочи първото проявление на божествеността на Исус Христос, в присъствието на влъхвите. В народната традиция обаче терминът Богоявление (Епифания), преминал в Бефана, придобива по-различно значение, описващо образа на една специална старица. Както повечето италиански традиции и празници през годината и този има селски произход, чиито корени лежат в земеделското минало. В античността, на дванадесетата нощ след Коледа или след зимното слънцестоене, се е празнувала смъртта и възраждането на природата, чрез фигурата на Майката Природа.
Повече за Италия и нейната култура можете да прочетете в двуезичния Алманаха
Puoi leggere di più sull’Italia e sulla sua cultura nella Raccolta bilingue
Con la fine dell’anno solare, il ciclo dei festeggiamenti si conclude il 6 gennaio, il giorno dell’Epifania per la quale il popolo dice che „tutte le feste porta via“. Il termine „Epifania“, di origine greca, significa „manifestazione“ sott’inteso della divinità, è stato utilizzato dalla tradizione cristiana per designare la prima manifestazione di Gesù Cristo, avvenuta in presenza dei re Magi. Nella tradizione popolare però il termine Epifania, si è semplificato in Befana, ha assunto un significato diverso, andando a designare la figura di una vecchina particolare. Come le altre tradizioni italiane che si svolgono in tutto l’arco dell’anno, anche questa festività ha un’origine rurale, affondando le radici nel passato agricolo. Anticamente, infatti, la dodicesima notte dopo il Natale, ossia dopo il solstizio invernale, si celebrava la morte e la rinascita della natura, attraverso la figura pagana di Madre Natura.
В нощта на 6 януари Майката Природа, уморена от отдаването на своята енергия през годината се появява в образа на една старица, добра вещица, която лети в небесата на своята метла. Вече изсъхнала, Майката Природа е готова да бъде изгорена като клон, за да може след това да се възроди от пепелта като млада Природа, една нова луна. Преди да загине, обаче, старицата минава и раздава подаръци и лакомства за всички, все едно засажда семената, които ще се родят през следващата година. В много региони на Италия, през този период, се извършват пречистващи ритуали, подобни на тези на Карнавала, които прогонват злото от полята чрез звънци, които издават голям шум или чрез запалването на огньове, а в някои региони се изграждат сламени кукли, които биват запалвани през нощта между 5 и 6 на януари. Децата с нетърпение очакват Бефана, окачвайки чорапчета на камината. На послушните деца старицата раздава лакомства, а на непослушните – въглени.
La notte del 6 gennaio, infatti, Madre Natura, stanca per aver donato tutte le sue energie durante l’anno, appariva sotto forma di una vecchia e benevola strega, che volava per i cieli con una scopa. Oramai secca, Madre Natura era pronta ad essere bruciata come un ramo, per far sì che potesse rinascere dalle ceneri come giovane Natura, una luna nuova. Prima di perire però, la vecchina passava a distribuire dei doni e dolci a tutti, in modo da piantare i semi che sarebbero nati durante l’anno successivo. In molte regioni italiane infatti, in questo periodo, si eseguono diversi riti purificatori simili a quelli del Carnevale, in cui si scaccia il maligno dai campi grazie a campanacci che fanno gran chiasso o accendendo imponenti fuochi, o addirittura in alcune regioni costruendo dei fantocci di paglia, che vengono bruciati nella la notte tra il 5 ed il 6 gennaio.
© 2024 Илиана Дечкова