Благодаря сърдечно на Чавдар Димов за разрешението да  публикувам тази интересна история

заглавна снимка: кредит Ася

Винаги съм се интересувал как точно и кога е започнал да се отбелязва празникът July Morning (Юлско утро) или Джулая, вдъхновен от едноименната песен на британската хард рок група Uriah Heep. Известно е, че песента July Morning е от албума Look At Yourself, издаден през 1971 г.

Известно е също, че Джулая възниква от Варна, но има няколко различни версии как и кога. Най-разпространената от тях е, че през 1980 г., на Южния плаж във Варна, 4-5 човека, по идея на покойния Виолин Станкович – Пингвина (роден 1962 и починал 2004 г. – основател, китарист и вокалист на варненската хард рок и хеви метъл група Луцифер), решават да прекарат една нощ на плажа и да гледат изгрева на сутринта. След това се уговарят да се събират всяко лято на този ден. През есента на повечето от тях влизат в казармата и до 1983 г. включително нямат възможност да се събират, защото ги изпращат като войници в различни краища на страната. За това, следващата сбирка по този повод е през 1984, след това – през 1985 г., все на Южния плаж във Варна…

През последните години имах възможност да се запозная с някои от основополажниците на Джулая и благодарение на техните разкази началото на историята веднъж – завинаги се изясни (поне за мен).

През лятото на 2015 г., в един късен следобед, бяхме на Ролбата на Южния плаж във Варна с моята приятелка Антония Пашева – Тона (1972-ри набор). Решихме да останем на масичката под чадъра до вечерта, на бира (или други питиета – вече не помня). По някое време при нас дойде Криса (Кристиян Христов, 1966-ти набор), когото до тогава не познавах. След като Тона ни запозна се заформи приятен разговор и случайно стана дума за Джулая, който наскоро бе отминал и аз споделих, че се интересувам от историята на празника.

отляво надясно: Пърпъла, Тяната, Виолета, Комисаря, Чърчила, Анжела, Жоро Едрев; пред тях: Иван – Гафа

„Попаднал си на точния човек“ – каза Криса и добави: „Аз съм един от хората, с които започнахме да се събираме вечерта срещу 1 юли и да посрещаме Слънцето на сутринта, всяка година.“ Предложих му да разкажа това, което аз съм чувал, а той да допълни още подробности. След като ме изслуша, той веднага възрази: „Нищо подобно! В началото и в следващите няколко години се събирахме не на Южния плаж, а на фара на вълнолома.“ И подължи: „Вечерта бяхме на Рожден ден у Пингвина и купонясвахме. Стана късно и майка му ни подкани да си отиваме. На никой не му се прибираше, за това всички излязохме и тръгнахме към плажа. Бяхме към 15 човека. По пътя Пингвина предложи: „Какво ще кажете да си направим вечер в чест песента на Uriah Heep – July Morning? Нали утре е 1 юли? Да отидем на вълнолома и да останем там до изгрева.“ Всички се съгласихме, отидохме на вълнолома, чак до фара и там посрещнахме Слънцето на сутринта. Всичко това се случи съвсем спонтанно. Не сме го решавали предварително. Не си спомням и да сме се разбирали да го отпразнуваме на следващата година. По скоро си мисля, че на следващата година някой от нас се е сетил и предложил да се съберем отново, по този повод…

отляво надясно, седнали: Малката Лидка, Жоро – Краваря, Лудото Ванче, Жулиен; прави: Светльо – Горилата, Наташка, Стефан – Кеко, Криса

И така, в първите 4-5 години, винаги на фара посрещахме Джулая. Не помня кога точно и защо спряхме да ходим там и започнахме да посрещаме изгрева на други места. Но нека да чуем какво си спомня и Виктор – той също беше с нас тогава.“, каза Криса и се обърна към един човек, който се беше излегнал на пясъка, на 7-8 метра от нас и събираше последните слънчеви лъчи преди залеза, и с който до този момент по нищо не личеше, че двамата се познават. Виктор дойде при нас, запознах се и с него, и веднага минахме към темата. Той потвърди разказаното от Криса: „Бяхме у Пингвина, а после по негово предложение, отидохме на фара с идеята там да посрещнем Слънцето. Бяхме 15-ина души, но около половината не бяха от Варна. На следващата година станахме 20-25 човека и пак почти половината  бяха от други градове. Аз, например, съм от Русе. По това време бяхме една голяма компания от различни градове на България и много обикаляхме и си ходехме на гости, за да си правим купони. Разбира се, всяка година се събирахме във Варна, за да празнуваме Джулая. От година – на година се увеличаваше броят на присъстващите. Първите 4-5 години посрещахме Джулая на фара, а след това на плажа. Но и аз не помня защо се преместихме…“

отляво надясно-Чайката-Жоро Едрев-Чърчила

Тук, в разговора се намеси и Тона: „Моят първи Джулай беше през 1988 г. Отидохме с моята приятелка Деница Михова. Ние бяхме по-малки, но вече се познавахме и се събирахме с тайфата, в която бяха и голяма част от основоположниците. Тогава Джулая също беше на фара. С нас дойде и майката на Деница – Стефания (б.а. – Стефка Симеонова, която по това време е актриса във Варненския драматичен театър).“ А по-късно добави: „Спомням си, че тогава един от присъстващите – Калуди Кълбов успя по някакъв начин да извлече ток от елтаблото на фара и на един касетофон пуснахме музика – Keeper of the Seven Keys (1987) на Helloween, албум, който беше много актуален тогава… Поне още 2 пъти след това посрещнахме Джулая на фара. След промените през 1989 г. започнаха да идват много хора от различни краища на страната. Първо се събираха на големи групи на поляната пред Обсерваторията в Морската градина и после слизаха на Южния плаж и там посрещаха първото юлско утро. Според мен, заради това и ние постепенно спряхме да ходим вече на фара… Но, за да разбереш повече за началото, непременно трябва да говориш и с Лудото Ванче – тя също е от първите. Ще те запозная и с нея.“…

Чайката и Лидката тогва

Така, у мен се зароди идеята да се срещна и с други хора от основоположниците и да разбера колкото може повече факти и подробности за началото на тази традиция, и да напиша истинската история на празника Джулай морнинг.

През месец август на следващата 2016 г., отново на Ролбата на Южния плаж във Варна, пак в присъствието и на Тона, продължавам разговора си с Криса. Тогава той направи важни уточнения: „За да не стане някакво недоразумение, трябва да ти кажа, че идеята да посрещнем изгрева на 1 юли беше не на Вили – Пингвина (Виолин Станкович), лека му пръст, а на Големия Пингвин – Стефан. Бяхме у тях на рождения му ден, до сегашния Дом „Младост“ – там живееше тогава. Да, Вили – Пингвина също беше там. Бяха още Стоян – Тяната, Сайгона, Виктор, Иван Терзиев, другите не помня точно, общо около 15-тина човека…  И после отидохме на фара… Е, не си спомням кои са останали до изгрева на слънцето и кои са си тръгнали по-рано… В следващите няколко години се събирахме повече – 25-30 човека, пак на фара. Тогава нямаше нищо празнично. Носихме си ракия, бира. Просто си пийвахме и си говорихме си за музика, понякога имаше и китара – свирихме… Бяхме почитатели на старите рок и хард рок групи – Sweet, Slade, Status Quo, Suzi Quatro, The Who, Deep Purple, Black Sabbath, led Zeppelin, AC/DC. Е, разбира се и Uriah Heep… Бяхме привържаници и на идеята на хипи движението – „Правете любов, а не война“… Сега си мисля защо може да сме спряли да посрещаме Джулая на вълнолома. Свързано е с един нещастен инцидент. Две сестри бяха дошли и бяха влезли в морето и едното момиче се удави. След това милицията не разрешаваше събирането на групи хора там… Кога беше първият Джулай ли? Трудно ми е да си спомня със сигурност. А и честно да ти кажа, за мен това не е толкова важно… През септември 1984 г. влязох в казармата. Същата година, преди това, със сигурност посрещнахме изгрева на 1 юли, но дали тогава е било първия път или на предната година?… Вече не помня…“

Чайката и Лидката сега

Скоро след това Тона, която също изрази готовност за съдействие, за написването на историята на Джулая ми каза: „Говорих с Тяната (Стоян Георгиев). Той каза, че не си първия, който иска да сглоби пъзела за началото на Джулая. Правени са и други опити за това. Даже е имало идея да се заснеме и филм. Той потвърди казаното от Криса, само че според него, преди това са празнували рожден ден на Сайгона, а не на Пингвина…“

В края на лятото на 2016 г. на гости в дома на Тона е дошла Лудото Ванче (Иванка Димитрова, 1965-ти набор), която от години живее и работи в чужбина. Специално съм поканен и аз, за да мога да разговарям с нея за Джулая. „Да, ние го направихме за първи път!“, започна тя. После и разказах всичко, което съм научил по темата до момента, а Ванчето продължи: „Това, което ти е казал Криса е вярно, само че, това не е първият Джулай. Първият път беше преди това. Бяхме 7-8 човека на вълнолома: Криса, Жоро Едрев, Бачо Танас, другите – не си спомням, даже двамата Пингвина (Стефан и Вили) май ги нямаше първия път. Дали не беше и сестричката на Криса – Наталия, която тогава беше малка, не съм сигурна… Не си спомням и кой предложи да посрещнем първото юлско утро тогава… Това беше през 1983-та… а може би и по-рано – през 1982 г.? Не помня точно… Тогава бяхме хипита и слушахме хард рок: Uriah Нeep, Deep Purple, Rainbow… По-късно се събираха много хора, почнахме да ходим на Южния плаж… Беше толкова отдавна…“

Миро – Пънкара и Жоро – Мейдъна

В деня, в който Тона заминаваше в чужбина – през януари 2017 г., ме срещна с още един от основоположниците на Джулая – Чайката (Юлиян Ангелов, 1966-ти набор), който по професия е моряк, но в последните години е таксиметров шофьор. Темата за Джулай морнинг веднага стопли атмосферата в таксито му, в мразовития зимен ден. „Да, ние направихме Джулая за първи път! Беше през 1983 г.!“ – започна убедително Чайката. „Чакай, чакай. – прекъсвам го – Искам да говорим за това по-подробно, в някой по-удобен момент и държа да присъства и съпугата ти Лидка, за да разкаже и тя какво си спомня.“ Може би няма нужда да споменавам, че за Лидка (Лида Ангелова, 1965-ти набор), съм чувал пак от Тона.

Близо месец по-късно се срещаме в снек-бар „Ерато“ – място, в което вървят твърда музика и твърди питиета. Но не за това се събрахме там.“

Иван Пърпъла

Може би е добре да започнем с малко предистория – подхвана темата Чайката – По това време имаше 2 големи компании. Тази, с която се движих аз беше от района около Спортната зала. Нас ни обединяваше единствено музиката, която много харесвахме – хард рока: Deep Purple, Black Sabbath, Uriah Heep, led Zeppelin, Nazareth…“ „По едно време много слушахме също и Iron Maiden и Judas Priest“ – допълни Лидка, след което Чайката отново продължи: „Носехме дънки, кожени якета, със значки и нашивки на различните групи, гривни с шипове. Слушахме, записвахме и си разменяхме плочи и касетки. Имах много хубава музикална уредба – комбайн. Тогава тези неща се намираха трудно и стуваха скъпо, но на мен баща ми пътуваше с корабите и ми ги носеше от чужбина. Предварително му правех списъци какво да донесе. Така снабдявах много хора с музика… Заради външния ни вид правехме впечатление на всички, но милицията ни смяташе за аутсайдери. Случвало се е да ни късат нашивките и гривните, да чупят плочите, въпреки, че ние нищо лошо не сме правили. Само слушахме музика и си пийвахме, но винаги в рамките на нормалното. Никога не сме правили зулуми или каквито и да е проблеми.“ „Така беше“ – развълнувано допълва Лидка, веднъж милицията ни хвана с неговите плочи – първите 3 албума на Iron Maiden, официално комплектовани в много красива луксозна кутия и ги натрошиха пред нас. Тогава плакахме даже…“

Климо Стоев

„В нашата компания не можеше да попадне всеки“ – продължи Чайката. Който искаше да се присъедини към нас, първо полагаше нещо като изпит. Правехме „комисия“, която задаваше много въпроси за различните рок групи, техните албуми, музикантите и приемахме само тези, които се справяха с „изпита“. „Комисията“ се оглавяваше от трима души: от Тяната (Стоян Георгиев), Чърчила (Ценко Конов) и от мен. По това време се е случвало да се събираме на 1 юли и да го свържем с песента July Morning  на Uriah Heep, но това беше предимно по къщите – у някой от компанията и не беше организирано предварително. Случвало се е и да посрещаме изгрева на Слънцето, но не на 1 юли, а в други дни. Просто заради култа към Слънцето… И по това време се свързахме с другата голяма компания, в която беше и жена ми, по-точно – бъдещата ми жена.“

„Нашата компания се събираше около Мето (Методи Каравасилев), който беше по-голям от нас. По-късно той почина заради наркотиците. Много се опитвахме да му помогнем да се избави от тях, но не успяхме. И ние се събирахме заради хард рок музиката. Правехме си джумби. Ходехме често в „Малината“ (б.а. – известна закусвалня по това време, намираща се на тогавашния бул. „Ленин“, в която се продаваше и бира), в Морската градина – до Пантеона, в градинката с Козела (б.а. – много симпатична скулптура, в реален размер, до Радио Варна), до Планетариума, на Летния театър… Може да се каже, че двете компании се сляха съвсем естествено, от самосебе си, заради музиката, която всички харесвахме. Ние се събирахме за да се срещнем с тях и те се събираха и идваха при нас. Така станахме приятели. С него (посочва с поглед Чайката) първо се ухажвахме, после станахме гаджета, а след това се оженихме. Това стана когато той беше в казармата – през месец декември 1984 г., за да може да излезе в отпуск.“

Мето Каравасилев

„След като се обединихме двете компании, станахме много народ – над 50 човека“ – продължава Чайката. Когато минавахме през центъра изглеждахме внушително, бяхме като митинг. Правехме голямо впечатление на всички – заради външния вид и облеклото. Но както казах, това не се харесваше на милицията. Тогава ченгетата ни преследваха и се опитваха да ни разпръснат. Когато решиме да направим Джулая за първи път, сигурно точно заради това сме избрали да отидем на фара – на спокойствие. Освен че там е удобно е и малко отдалечено, а ако бяхме на плажа, веднага щяхме да се набием на очи.“

„Не знам със сигурност кой даде идеята да посрещнем изгрева на 1 юли, може да е бил Мето (Методи Каравасилев) – продължи Лидка. Това стана спонтанно, но си спомням, че го решихме предварително. Първо отидохме у Мето, който живееше до Зеленчуковата борса, за да се подготвим. Събрахме пари и купихме хапване и пийване, взехме дори одеяла. Там дойдаха Бачо Танас (който по-късно също почина), Криса, Дидо от Дългопол, Жоро Едрев и брат му Живко – Джигита, Лудото Ванче, Янко Димов – той свиреше добре на китара. Даже Криса доведе със себе си сестричката си Наталия, която тогава беше съвсем малка (б.а. – станала известна по-късно в тези среди като Госпожата, 1972-ри набор). Мето взе касетофона си – едно малко моно-касетофонче и най-важното – касета на Uriah Heep, с песента July Morning. По пътя купихме батерии за касетофона и се отправихме към вълнолома. Там имахме среща с другата компания.“

Чайката подължава: „От нашата компания, макар че отдавна вече бяхме една обща компания, на първия Джулай бяха: Жоро – Мейдъна (Георги Ангелов) и сестра му Анжела, Чърчила (Ценко Конов), Миро – Пънкара, Иван Терзиев, Иван – Гафа (Иван Тодоров), Климо Стоев, Тяната (Стоян Георгиев), Иван – Пърпъла (който сега е музикант в Пражката филхармония), Тодор Рачев, Светльо – Комисаря, Сашо – Мароканеца (Александър Евтимов, който след промените стана известен бизнесмен), Биляна Дюлгерова – Чижика и брат и Весо Дюлгеров – Вампира. Дано не сме пропунсали някой, но мисля, че това са хората, присъствали на първия Джулай. Беше през 1983 г. На следващата 1984 г., преди да вляза в казармата, се събрахме повече хора. В следващите няколко години на Джулая редовно идваха още: Вили – Пингвина (Виолин Станкович), Димо Житаров – Жижи, Светльо – Чумата (викаха му също и Горилата), Иван – Сайгона, Хърито (който наскоро почина), Антони Костов – Тони Къдравия, Стефан – Кеко от Русе, Стоян Железов – Съчо, Жоро – Краваря от Генерал Тошево, Диян Драгнев, Малката Лидка, Жулиен, Елена (която се ожени за Климо Стоев), Живко – Джигита, Детелина, Кремена, Ванко и Данчето – те също се ожениха, Пламен – Шулца, Милен – Мъчито, Димитър – Пъкито и други.“

Попитах и двамата какво мислят за разказаното от Криса и Лудото Ванче. „Това, което е казал Криса е вярно. И аз съм чувала нещо подобно – отговори Лидка. Но се е случило след това, най-вероятно през 1984-та или по-късно, защото първият Джулай беше през 1983 г. Да, и Лудото Ванче беше с нас тогава, но е нормално да не си спомняме всичко – все пак си бяхме пийнали, а и беше преди близо 35 години. Това, което е казал Криса много категорично, че идеята за Джулая е на Пингвина малко ме обърква. Но най-вероятно и той не си спомня точно… Разказът на Виктор и Криса, когато казват, че е имало хора и от други градове се отнася за по-късни години – през 1983-84-85 със сигурност бяхме все хора от Варна.

В следващите години, след като започнаха да прииждат много хора и от други градове, обликът на Джулая доста се промени – продължи Лидка. Идваха хора, които дори не харесваха нашата музика, които дори не се интересуваха от идеята на Джулая. Просто идваха да си правят купон и да се напият. Дори се случвало да ми задават абсурдни въпроси, като: „Ти защо си тук?!? Какво общо имаш ти с Джулая?!?“ Такова отношение не се харесваше на хората от нашата компания и ние малко, по малко започнахме да се дистанцираме.“

„Така беше! – потвърди Чайката – След като Джулая се премести, вече на Южния плаж, идваха какви ли не типове, отвсякъде. Напиваха се, ставаха пиянски скандали, закачаха нашите момичета. Имаше сбивания. Въобще – неприятна работа. За това постепенно се отдръпнахме. И сигурно това е една от причините сега да не се знае истинската история за началото на Джулая – нямало е кой да я разказва. За това е много хубаво, че си решил да напишеш историята“ – завърши Чайката.

Тук е мястото да добавя и моите спомени. Те са след 1992 г., когато Джулая се посрещаше вече и на Рибарския плаж във Варна (който вече не съществува, защото е застроен). Тогава там беше заведението на Коко (Константин Петров), от 1991 до 2000 г. По това време то беше единственото място по крайбрежната алея, където се пускаше свястна музика, подходяща за Джулая, за разлика от всички други, които заглушаваха с досадната чалга, характерна за ранния преход. Джулая, като събитие, вече беше популярен и обикновено плажът беше препълнен. Там хората се събираха на отделни групи. На фона на рок музиката от заведението имаше пийване, нощно къпане в морето и пак пийване, наситено с добро настроение и много позитивни емоции, до дългоочаквания изгрев на Слънцето…

Останалата част от историята е вече известна – Джулая започва да се посреща и на други места извън Варна, предимно по Черноморието, а през новия век се провежда организирано на Камен бряг, благодарение на бившия кмет на Каварна – Цонко Цонев, където редовно се празнува с участието на екс вокалиста на Uriah Heep – Джон Лоутън, заедно с български групи. Гостували са също Кен Хенсли и Пол Нютън, които са сред членовете групата, записали превърналата се в химн на празника песен July Morning. Така се придава празнична атмосфера. Събитието вече редовно се отразява и от националните медии…

И така, в резюме може да се обобщи:

Посрещането на Джулая възниква за първи път във Варна през 1983 г. Тогава първото юлско утро е посрещнато на морския фар на вълнолома от една компания от над 20 млади момчета и момичета, вдъхновени от песента July Morning на британската хард рок група Uriah Heep, между които Методи Каравасилев, Кристиян Христов – Криса и неговата сестра Наталия, Юлиян Ангелов – Чайката и неговата съпруга Лида Ангелова – Лидка, Янко Димов, Георги Едрев и брат му Живко – Джигита, Иванка Димитрова – Лудото Ванче, Стоян Георгиев – Тяната, Георги Ангелов – Жоро Мейдъна и сестра му Анжела, Бачо Танас, Ценко Конов – Чърчила, Иван Терзиев, Иван Тодоров – Гафа, Климент Стоев, Тодор Рачев, Александър Евтимов – Сашо Мароканеца, Биляна Дюлгерова – Чижика и брат и Весислав Дюлгеров – Вампира, Дидо от Дългопол, Миро – Пънкара, Иван – Пърпъла, Светльо – Комисаря… В следващите години броят на присъстващите постоянно се увеличава, като се присъединяват и хора от други градове. В първите няколко години Джулая се посреща на вълнолома, след това на Южния плаж, а след 1992 г. и на Рибарския плаж. Постепенно се разпространява и извън Варна, предимно по Черноморието…

Какво символизира Джулая? Трудно е да се каже еднозначно и категорично. Както се разбира от разказите на част от основоположниците, празникът възниква спонтанно и без първоначален замисъл. Първия път идеята е била просто да се посрещне първото юлско слънце под звуците на легендарното парче на Uriah Heep – July Morning. Като цяло това е празник на почитателите на рока и хард рока, на привържениците на хипи движението. Такива са и неговите основатели. И днес някои продължават да влагат в него смисъла за свободата на духа от хипи движението, други го възприемат като рок празник, а някои – просто като посрещане на първото юлско слънце, което символизира същинското настъпване на дългоочаквания на летен сезон. За хората на средна възраст – може би има и сантиментални спомени, а за по-младите – кой знае?… Но това, изглежда, не е най-важното. По-важно е, че вече над 3 десетилетия, на различни места, всяка година, Джулая създава много положителни емоции и преживявания на хиляди хора, вече и от различни поколения! Нека винаги да е така!…

Но мен, като варненец, ме интересува още един въпрос. Дали някога, някой ще организира Джулая там, където е възникнал – на морския фар на варненския вълнолом? Или поне близо до него?… Ще се сети ли някой да покани и да събере отново основателите на празника? Повечето от тях са все още жители на нашия град. Някои живеят извън Варна, други – в чужбина, а вече има и напуснали този свят. Всички те заслужават нужното признание и уважение! Заради създадената от тях традиция, заради хилядите техни последователи през годините, заради идеята!… Дано това да се случи някога. Някой път, на 30 юни срещу 1 юли. На Джулая!…

П.П.  Тази статия няма претенции за изчерпателност. Целта бе да се установи веднъж – завинаги кои са хората, кога и как са поставили началото на тази хубава традиция. Всяко друго мнение на останалите основоположници ще осветли и обогати още повече историята на Джулая.

Благодаря на всички, които помогнаха за написването на тази статия!

Специално благодаря на Антония Пашева – Тона! Без нея нямаше да познавам никой от основателите на Джулая.

Допълнително благодаря и на Лида Ангелова – Лидка! Когато написах тази статия, тя, след разговори с Жоро Едрев, ми помогна много с важни и детайлни уточнения. Лидка предостави и снимките, които са неразделна част от историята на Джулая!

месец май  2017 г., Чавдар Димов