Интелектуалната собственост (ИС) е категория собственост, която включва нематериални творения на човешкия интелект. Съществуват много видове интелектуална собственост. Също така в различните страни признават различни видове. Под интелектуална собственост се имат предвид патенти, авторски права, търговски марки и търговски тайни. Съвременната концепция за интелектуална собственост се развива в Англия през 17-ти и 18-ти век. Терминът „интелектуална собственост“ започва да се използва през 19-ти век, но едва в края на 20-ти век интелектуалната собственост става нещо обичайно в повечето правни системи по света.
Новите творения и техническите нововъведения са резултат от големи инвестиции на обществото: въображение, интелектуални усилия, време и пари. За съжаление обаче иновативните услуги често се копират и използват по злоупотребяващ начин. Предприятията могат ефективно да се защитят, като защитят своите права на интелектуална собственост. Една фирма може да подаде заявка за търговски марки, патенти или дизайни. От съществено значение е да помислите отрано какво възнамерявате да защитите и на свой ред да се уверите, че не нарушавате интелектуалната собственост на други фирми или лица.
Собствениците на права на собственост имат изключителното право да решават кой за даден период ще може да използва икономически – т.е. да произвежда, използва, продава или предлага на пазара – техните иновации и творения. Използването може да бъде забранено или разрешено например чрез лиценз. Следователно правата на защита са активи на компанията и могат да се договарят. Всяка компания трябва сама да прецени и да прецени дали има нужда от защита, какво точно да защитава и как, ако е възможно, преди идеята й да стане публична. Препоръчително е да разработите стратегия за защита на правата и да се консултирате с адвокат по патенти или търговски марки, ако е необходимо.
Лесни стъпки за регистрация на фирми – ЕТ, СД, КД
Търговска марка
Тя служи да отличава продуктите или услугите на една фирма от друга. Може например да се състои от думи, изображения или лога (като логото на SBB) или комбинация от вербални и визуални елементи. Търговската марка е защитена само за продуктите или услугите, определени от вас към момента на нейното подаване и за които възнамерявате да я използвате (пример: фиктивната търговска марка Beltina е регистрирана като търговска марка за велосипеди и техния ремонт). Като собственик на търговска марка можете да забраните на други да маркират идентични или подобни продукти с търговска марка, която може да бъде объркана с вашата. Можете също така да разширявате защитата на търговската марка толкова пъти, колкото желаете.
Когато подавате заявление за търговска марка, трябва да изпълните следните изисквания: търговската марка трябва да има отличителен характер. Трябва да може да се разбира като референтен знак за вашата компания. Това не се отнася за описателни знаци („4×4“ за обозначаване на четириколесни превозни средства, например). Не е подходящо марката да бъде някакво общо наименование като „супер“, без значение какъв е продукта. Търговската марка не трябва да подвежда и не трябва да противоречи на действащото законодателство или добрите нрави. Назоваването на марка „Beltina Suisse“ за велосипеди от Франция, например, би било подвеждащо. Подобна марка може да бъде регистрирана само ако велосипедите действително са с швейцарски произход и ако това също фигурира в продуктовия списък. Ако дадена търговска марка прилича твърде много на вече регистрирана друга търговска марка, домейн или име на фирма до степен, в която може да бъде объркана, може да възникне конфликт. Редно е да проучите дали съществуват идентични или подобни знаци, които вече са защитени, преди да подадете заявка за търговската марка, евентуално с помощта на адвокат по търговските марки.
Лесни стъпки за регистрация на фирми – ЕООД, ООД
Патент
Ако сте изобретили нещо оригинално, можете да го защитите с помощта на държавата. Патентът е вид интелектуална собственост, която дава на собственика си законното право да изключи други от създаването, използването или продажбата на изобретение за ограничен период от време в замяна публично да оповести дадено изобретението. Срокът на валидност на един патент в различните държави е различен, от 5 до 35 години. У нас този срок е 20 години и влиза в сила от датата на подаване на заявлението в Патентното ведомство. Патентът осигурява следните права: собственикът има право да произвежда, използва изобретението, да го имитира, продава или внася; има право да забрани на трети лица да извършват горното и има право да се разпорежда с патента, т.е. да го прехвърля на друг или да разрешава на трети лица да използват, произвеждат, променят продукта, предмет на патента.
Патентът може да бъде издаден не само върху интелектуална собственост, но и върху стока. В този случай притежателят на патента може да забрани тази стока да се произвежда или използва от трети лица. Ако патентът е издаден за метод, то никой няма право без разрешение да използва и прилага този метод (метод на производство, метод на работа и т.н.). Ако български гражданин подаде заявка за патент в България, но не бъде одобрена, той има право 3 месеца след датата на подаване на заявката, да я подаде в друга държава. Трети лица могат да използват патентованото изобретение без разрешение в следните случаи: за лични нужди, не търговски или с научна цел, ако са започнали да го ползват преди собственикът да е подал заявление. Важна подробност е, че когато създадете своето изобретение, то не се патентова автоматично, както е при авторското право например. Патентната защита възниква след като я поискате и тя бъде одобрена от Патентното ведомство.
Регистрация на фирми – необходими лицензи и разрешителни
Авторско право
Правата на авторите са част от закона за авторското право. Терминът произхожда от френското droit d’auteur (на немски: Urheberrecht) „Автор“ се използва в много широк смисъл и същото се отнася за композитори, художници, скулптори и архитекти. Авторското право има за цел да защитава плодовете на интелектуална дейност от творческо естество (т.е. произведенията трябва да са нови и оригинални), чрез признаване на оригиналния автор (или автори в случай на творческо сътрудничество) на работата на поредица от морални и наследствени права. Авторското право се прилага за фигуративно изкуство, архитектура, театър, кинематография, компютърни програми и бази данни. Законите и текстовете на официални актове на държавата или публичните администрации не са обект на авторско право. Що се отнася до преводната литература, то тя е обект на авторско право, но преводът на официални или граждански документи не е. Собственикът на авторските права обикновено е този, който създава произведението, но има изключения: що се отнася до вестник, например, собственикът на правата е издателят, дори ако различните статии са написани от неговите служители – репортери, журналисти, (които обаче , запазват моралните си права като действителни създатели на въпросното произведение); или за кинематографично произведение собственикът на правата е продуцентът.
Правата на авторите са имуществени („икономически“) и лични неимуществени („морални“). Имуществените права са ограничени във времето и могат да бъдат прехвърляни от автора както всяка друга собственост. В много страни прехвърлянето се осъществява под формата на писмен договор, защото такива са изискванията на съответната държава. Имуществените авторски права позволят на автора или собственика законно да получи финансова печалба и да възпроизвежда произведението под всякаква форма (Бернска конвенция, чл. 9 ). Авторите на драматични и музикални произведения (пиеси и др.) също могат да разрешават публичното им изпълнение (Бернска конвенция, чл. 11).
Под „неимуществени авторски права“ се има предвид, че творчеството е своеобразен израз на личността на автора. Затова неимуществените права няма как да бъдат прехвърляни на друго лице, освен под формата на завещание. Моралната защита на правата е различна в различните държави, но навсякъде тези права включват това да бъдеш признат за автор на произведението и да бъдеш защитен от всякакъв вид деформация, която би могла да навреди на собственост, чест или репутация. В много държави моралните права на автора са безсрочни.
Съгласно ЗАПСП, чл. 2 (Закона за авторското право и сродните му права) авторското право възниква за автора със създаването на произведението, а не както при патента след одобрение на искането.
© 2023 Илиана Дечкова