Чан
Перкусионен музикален инструмент от групата на звънците. Има конусовидна форма. Използва се в българския фолклор, при танците на кукерите и като сигнален инструмент при домашните животни. Поредица от много чанове се нарича дюзия. Много характерен е за Родопите. В една дюзѝя чанове, най-ниските се наричат „каба“, а най-високите „джурици“, по името на двата вида гайди.
Гъдулка
Струнен лъков инструмент. Има два вида гъдулки. Обикновената има три, а понякога и четири основни струни, под които са прикрепени допълнителни резониращи струни. Вторият вид гъдулка е по-малка и се среща в Добруджа. Тя се нарича още копанка и има три основни струни.
Устройство. Гъдулката има формата на круша. Изработва се от цяло парче дърво, а всичките и части се дялкат. След това се издълбава корпусът. Горната част завършва с разширение, което се нарича „глава” и има формата на кръг, детеина или правоъгълник. Там се намират дървените ключове, които затягат струните. Струните са прикрепени към корпуса с помощта на едно „кокалче”. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, която се нарича “дъска” или ”капак” с два овални отвора – “очи”. Гъдулката има 3 или 4 струни, по-рядко 5 или 6. Струбите обикновено се правят от животински черва или метал.
Повече за инструментите, празниците и шевиците можете да прочетете в сборника
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Звукоизвличане. При движение на лъка по струните се получава и звукът. Лъкът е извит и се изработва от дърво и конски косъм. Струните се притискат с обратната страна на нокътя.
Употреба. Гъдулката е много популярна по нашите земи. Използва се и като солов инструмент и в ансамблово свирене, както и за съпровод на народни песни.
Тамбура
И тя като гъдулката е струнен инструмент. Разпространена е в повечето балкански страни. У нас е най-характерна за югоизточните части и Пиринска та област. В узбекистан и Казахстан има подобни инструменти, които се наричат танбур, тамбур, шаркия, будурк.
Устройство. Тамбурата е с форма на круша и се изработван от явор или круша, с размери 22-45 cm дължина, 12-26 cm ширина и 9-20 cm дебелина. Горната дъска е с дебелина 3 mm и е се прави от смърч. Върху нея са изрязани два звукови отвора с диаметър 1,5-2 cm. Има тамбури и само с дин отвор, който в този случай е по-голям. В горната част на грифа се намират ключовете (чивии, клечки) с които се настройва инструментът. Те имат Т-образна форма. Грифът е тесен подобно на цигулката, но при тамбурата е по-дълъг.
Близо до звуковия отвор се намира „магаренцето”, върху което се опъват струните. Те са метални, а дебелината им е приблизително на струна „е“ при цигулката и мандолината.
Звукоизвличането става чрез плектрум или перце.
© 2024 Илиана Дечкова