Днес в Италия празнуват Бефана. Oggi in Itaia e’la festa della Befana. В края на календарната година празничният цикъл завършва на 6 януари – Богоявление, а народът казва, че след тази дата празниците си отиват. Терминът „Богоявление“ е от гръцки произход и означава „проявление“; използван е от християнската традиция, за да посочи първото проявление на …
Прочетете цялата публикация → "Ла Бефана и Епифания – La Befana e l’Epifania"
Християнството посвещава този празник на един от най-великите пророци, проповядващ ревностно идването на Исус Христос на земята при хората – а именно на Йоан Кръстител или Предтеча. Той е почитан като закрилник на побратимството и кумството. Затова на този празник по обед младоженците гостуват в дома на девера и кумовете си и им носят ракия, …
Богоявление е един от най-древните християнски празници. Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват. Затова денят се нарича още Богоявление. С кръщаването на водата светът …
Прочетете цялата публикация → "Богоявление или Йордановден – 6 януари"
На 1 януари църквата чества големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Той дава реализация на /христовия закон за любовта и прошката, като проповядва миосърдие и добротворство. Организатор е на първия благотворителен монашески център в Кесария, където болни и страдащи получават безвъзмездна помощ. Затова и Василий е наречен „велик” и след …
Денят на Св. Стефан затваря кръга на старата година, защото с този ден коледните празници завършват. На този ден семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. Повече за народните празници и обичаи можете да прочетете тук Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Свети Стефан е основател на първата …
Бъдни вечер и Коледа освен семейни, са и общо селски празници. Още седмица преди празника коледарските дружини се събират, за да си припомнят старите песни и да разучават нови. Ръководителят на една дружина е бил най-възрастният и се наричал Станеник. Не всеки и не всякога можел да коледува. Но момък, който не е бил коледар, …
На следващият ден след Бъдни вечер е Коледа. Тук отново се преплитат християнските и старите народни вярвания. На Коледа приключват 40-дневните пости. Църквата празнува раждането на Спасителя, а народът – раждането на новото Слънце. Основната символика на Коледа е вечната природа, умираща и възраждаща се отново и отново. Коледната трапеза е богата и предимно с …
Бъдни вечер е един от най-важните дни в годината за българина. Празникът не е подвижен и се нарича още Малка Коледа. В родния ни фолклор ритуалите и обредите, с които се посреща раждането на Божия син са богати. Има много символи, които съпътстват празника. В празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа се преплитат библейските …
Според прабългарския календар това е самичкият ден, който не се включва в нито един от месеците. Счита се за начало на новата година. Денят отбелязва зимното слънцестоене, когато денят е най-къс, а нощта – най-дълга. В далечното минало това астрономическо явление се е случвало около 20 декември. През 2023 г. зимното слънцестоене се пада на …
В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Те са или добри или лоши и имат свръх естествени сили. Дори когато християнството навлиза дълбоко в бита на българина, той не се отказва от старите си вярвания, а някакси ги нагажда към християнските поверия и традиции. Още за свръхестествените същества в нашия фолклор можете да …
Прочетете цялата публикация → "Фантастичните същества в нашия фолклор"
