Гайдата е духов и мехов инструмент. Среща се в почти всички фолклорни области. След кавала и гъдулката, гайдата заема достойно място по популярност. Позната е още в древната култура на азиатските страни. Днес се среща в почти всички европейски народи. В България има три вида гайди – каба, джура и македонска. Каба гайдата е характерна …
Извадки от фолклорния сборник и описание на основните символи в българския фолклор
Сборникът е енциклопедия, която може да се чете винаги и не непременно цялата. Старите традиции на всеки един народ са ценни. За да разберем по-добре настоящето и да си проправим път към бъдещето, трябва да познаваме добре миналото си. За да съществува човечеството и да живее в мир и хармония е нужен ред. В старите български традиции откриваме онзи космичен ред, онази йерархия, която ни е помогнала да просъществуваме във вековете.
Кукерите
Кукерите са български обредни карнавални фигури, мъже, предрешени като зверозе или като типичните персонажи: бабата, дядото, бирникът, царят). Тяхната основна цел е прогонването на злите сили. Наричани са още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари Игрите се изпълняват само от мъже, предимно ергени. Тези гонители на злото извършват своите ритуали на Нова Година …
Ивановден – 7 януари
Християнството посвещава този празник на един от най-великите пророци, проповядващ ревностно идването на Исус Христос на земята при хората – а именно на Йоан Кръстител или Предтеча. Той е почитан като закрилник на побратимството и кумството. Затова на този празник по обед младоженците гостуват в дома на девера и кумовете си и им носят ракия, …
Богоявление или Йордановден – 6 януари
Богоявление е един от най-древните християнски празници. Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват. Затова денят се нарича още Богоявление. С кръщаването на водата светът …
Прочетете цялата публикация → "Богоявление или Йордановден – 6 януари"
Сурваки – 1 януари
На 1 януари църквата чества големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Той дава реализация на /христовия закон за любовта и прошката, като проповядва миосърдие и добротворство. Организатор е на първия благотворителен монашески център в Кесария, където болни и страдащи получават безвъзмездна помощ. Затова и Василий е наречен „велик” и след …
Стефановден – 27 декември
Денят на Св. Стефан затваря кръга на старата година, защото с този ден коледните празници завършват. На този ден семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. Повече за народните празници и обичаи можете да прочетете тук Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ Свети Стефан е основател на първата …
Коледарите
Бъдни вечер и Коледа освен семейни, са и общо селски празници. Още седмица преди празника коледарските дружини се събират, за да си припомнят старите песни и да разучават нови. Ръководителят на една дружина е бил най-възрастният и се наричал Станеник. Не всеки и не всякога можел да коледува. Но момък, който не е бил коледар, …
Коледа – 25 декември
На следващият ден след Бъдни вечер е Коледа. Тук отново се преплитат християнските и старите народни вярвания. На Коледа приключват 40-дневните пости. Църквата празнува раждането на Спасителя, а народът – раждането на новото Слънце. Основната символика на Коледа е вечната природа, умираща и възраждаща се отново и отново. Коледната трапеза е богата и предимно с …
Бъдни вечер – 24 декември
Бъдни вечер е един от най-важните дни в годината за българина. Празникът не е подвижен и се нарича още Малка Коледа. В родния ни фолклор ритуалите и обредите, с които се посреща раждането на Божия син са богати. Има много символи, които съпътстват празника. В празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа се преплитат библейските …
ИГНАЖДЕН – 20 декември
Според прабългарския календар това е самичкият ден, който не се включва в нито един от месеците. Счита се за начало на новата година. Денят отбелязва зимното слънцестоене, когато денят е най-къс, а нощта – най-дълга. В далечното минало това астрономическо явление се е случвало около 20 декември. През 2023 г. зимното слънцестоене се пада на …